Да четем ли предизборните програми на партиите – как виждат развитието на земеделието?
„Всички са маскари“ – пак дойде време да се посмеем през сълзи на байганювската философия за изборите. Избори до дупка. И все пак: дадена ни е възможност да чуем предизборните програми на партиите. Не е лошо да си припомним – какво точно ни бяха обещавали управлявалите вече партии и какво изпълниха. А новите на сцената – дали не се изхвърлят с неосъществими обещания. Например: една партия с растящ рейтинг, заявява: напоителните съоръжения трябва „веднага“ - забележете, да се възобновят. Откъде необходимите милиарди левове инвестиции, после ще му мислим.
Много български фермери заявяват, че те били аполитични. Не им вярвам. Мисля, че така просто избягват дрязгите. Далеч преди официалния старт на предизборната кампания искания и заплахи за протести на някои асоциации понамирисват на политика. Впрочем, един протест винаги е „политически“ – щом се недоволства от управляващата партия…
Т.нар. системни партии, познатите „стари“, вече били в управлението, здраво държат европейската нишка – т.е. буквално цитират в програмите си европейските приоритети - електронизация на земеделието, цифровизация, прецизно земеделие, проблемът с обезлюдяването на селата. Пак от същото, пишат някои медии. Да, защото тези европейски цели ще се изпълняват не за ден-два, а години наред. Малките и средните предприятия са постоянно присъстващият флирт на партиите. Обаче – ето тук точно – има дясно, има ляво. Едните наблягат на стимулиращи мерки, като се разчита на фермерската активност. В друга платформа се повтаря: държавата, държавата и пак държавата – тя да тинтирка агробизнеса.
Партиите – ракета носител на бъдещето и разрушаване на статуквото, имат друга гледна точка. Наука, свързана с практиката, образование – осъвременяване на програмите за обучение и т.н. Тук пък хич нищо ново няма въпреки безспорната необходимост от изброените цели.
Време е да се заляга и да се четат предизборните програми. Скучно е, да. Това вече сме го имали на хартия, ама наяве - нищо! Питаш се обаче: дали не трябваше поне ред в тези предизборни програми да не залегне възгледът: какви дългосрочни стратегии трябва да има, за да се компенсират безспорните щети от войната в Украйна. Да, дългосрочни. Войната нито ще спре толкова скоро, колкото ни се иска. Нито – както анализатори твърдят – осакатената икономика ще си стъпи лесно на краката. Политиците ще отговорят: ама това е програма, там съвсем тезисно се заявяват намерения.
В тези предизборни дни е редно земеделецът да си припомни, например: коя партия какво направи за агробизнеса в тази убийствена поредица от избори. Кой носи отговорността за НСП – все още в суров вид. Докато 7 европейски държави вече празнуват одобрението на своите планове. Попската максима по време на пости: не ме гледай какво правя, слушай ме какво говоря, трябва да се обърне: гледай ме какво правя, не какво говоря!
Коментар на Валентина Спасова
