Богатите региони получават най-много
Кампания за прозрачност на изразходването на субсидиите за земеделие, отпускани от Европейския съюз (ЕС), започна в три страни-членки на Съюза, предаде EUobserver.
Холандия последва примера на Великобритания и Дания, където бяха разкрити за данните за начина, по който правителството оперира с парите на ЕС за земеделие.
Според днешния Herald Tribune холандският министър на земеделието, природата и качеството на храните Кес Верман миналата година е получил около 190,000 евро за фермите си в Холандия и Франция.
Данните за това колко са получили всички холандки фермери ще станат обществено достояние до септември.
Кампанията за прозрачност вече донесе известни неудобства на Дания и Великобритания.
Неотдавна беше разкрито, че средствата за земеделие от ЕС са облагодетелствали диспропорционално големи агро-бизнес предприятия и аристокрацията във Великобритания, като някои заможни земевладелци са получили над 500,000 британски лири през 2004 г.
Къде и как са похарчени парите по Общата земеделска политика беше мистерия навсякъде, но Дания вдигна завесата в средата на миналата година, когато направи бенифициентите на субсидиите обществено достояние.
Разкритията показаха, че и в Дания някои от благородниците са били силно облагодетелствани от фондовете на ЕС, включително датския принц Йоахим.
Съпругът на комисаря по земеделието в ЕС Мариан Фишър Боел също е получил средства от Брюксел.
Богатите региони получават най-много
Докато Financial Times разкрива, че нов доклад за Общата земеделска политика показва увеличеното неравенство между богатите и бедните региони в ЕС.
Двегодишното проучване разкрива, че въпреки неотдавнашните реформи на земеделската политика, богатите региони в Германия, Великобритания, Франция и Холандия получават повече субсидии отколкото регионите в южна и източна Европа.
Около 80% от субсидиите отиват за зърнените, говеждите и млечни продукти, произвеждани главно от северно европейските фермери, докато по-малко средства се разпределят за продукти, като зехтин и вино, произвеждани основно в южна Европа, сочи вестникът.
Докладът и разкритията за Общата земеделска политика идват в момент, когато ЕС води идеологически дебати за това дали трябва да изразходва толкова много средства за земеделие, когато те могат да бъдат вложени в повишаване на растежа, например при проучванията и развитието.
Тези обсъждания бяха една от главните причини за провала на срещата на върха на ЕС, която трябваше да доведе до решение относно бюджета на блока.
Зад идеята за реформа застанаха страни като Великобритания и Швеция, докато Франция, която е главен ползвател на земеделските фондове, настояваше, че не бива да има промяна до 2013 г., когато изтича настоящото споразумение.
Въпросът за бюджета все още стои нерешен и ще бъде обсъждан отново в началото на следващата година./Dnevnik online
