Малките фермери в югоизточния край на ЕС не получават необходимата подкрепа. Това е основният извод от серия проучвания, изготвени от екологичната организация WWF и холандското правителство. Малките стопанства основно допринасят за развитието на биоразнообразието, коментират още еколозите.
ЕС отпусна 2,6 млрд. евро за подпомагане на земеделието в България и Румъния до 2013 година, отбелязва EUobserver. Малка част от тези средства обаче стига до земеделските стопани, практикуващи традиционно земеделие, коментират авторите на проучванията.
В Румъния около 4 млн. са стопанствата, които имат под 2 хектара обработваема площ. Собствениците на тези земи не получават никакви помощи. В България средните стопанства са около 139 хил. и само 30% от тях имат право да получават субсидии според големината на обработваемите площи.
„Тези стопанства играят много важна роля при опазване на околната среда”, коментира Янка Казакова от WWF. Много биологични видове в региона на Карпатите и Дунавската равнина зависят от доброто управление на малките ферми, чието производство щади околната среда.
В страните от Централна и Югоизточна Европа някои от практиките на традиционното земеделие продължават да бъдат актуални. В България над 1/3 от стопаните например развиват традиционно земеделие и земите им са с т.нар "висока природна стойност”. Този тип земи са места, обитавани от ценни видове или представляват коридори, които свързват местообитанията на важни растения и животни, обясняват от WWF.
Европейските субсидии целят именно подпомагането на този тип земеделие. Вместо това обаче ги получават големите ферми и земевладелци.
Основният проблем на земеделието е, че е насочено единствено към икономическата изгода, смятат от WWF. Въпреки че европейските програми включват мерки за подпомагане на екологичното земеделие, много фермери не могат да кандидатстват за тях или дори техните земи не са регистрирани като земеделски площи.
