На довършителен етап е работата и по пакет от 3 закона по агрохранителната верига
„На обща стойност над 3 милиарда лева е подпомагането за земеделските производители в България през 2015г., обяви министърът на земеделието и храните Десислава Танева. Това са средства, предоставени по програмата за развитие на селските райони, за директни плащания и пазарна подкрепа, както и като целева държавна подкрепа, посочи тя. По време на своята заключителна годишна пресконференция, министърът направи преглед на основните и най-значими резултати в дейността на Министерство на земеделието и храните през последната година, както и на предизвикателствата, която очаква екипът на министерството през 2016-та година.
„С този ресурс от над 3 милиарда, българските земеделски производители бяха подкрепени по няколко направления, като 1 милиард и 300 000 лева са изплатени на земеделските производители и преработватели към момента само по старата Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013г”, посочи министърът.
Министърът посочи, че в рамките на общата подкрепа от над 3 милиарда лева за 2015 г. са и 1 милиард и 612 милиона лева, предоставени на земеделските производители по схемите за директни плащания и пазарни механизми. „Останалите 91 млн. лева представляват държавни помощи, от които 50 млн. лева е ползвания и преотстъпен данък от земеделските производители. 41 млн. е отстъпката от акциза, предоставена чрез ваучерната система за горива. В общата сума на подкрепата влизат и около 40 млн. лева, разплатени по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство и аквакултури” за стария програмен период”, уточни още министър Танева.
„В последните два дни на годината за плащане остават само 35 млн. евро, като вероятно една много малка част няма да бъде платена, поради непредложени от бенефициентите заявки за плащане”, уточни тя. Министър Танева подчерта, че Програмата за развитие на селските райони 2007-2013, която приключва своето действие в края на настоящата година, отчитаме с много висока усвояемост от 93% от първоначалния бюджет на програмата. „Можем да кажем, че за успешното ѝ приключване помогнаха и мерките, които взехме през настоящата година, както и извънредния прием по мярка 121, по която за земеделските производители бяха предоставени 62 млн. лева”, заяви тя.
Отчитаме рекорден интерес към кандидатстване по новата Програма за развитие на селските райони 2014-2020, подчерта министърът, като за първи път през тази година имаше реално състезание на земеделските производители за подпомагането по нея. Те се състезаваха за разпределянето на ресурс от общо 347 млн. евро при обем от предложени проекти по различните направления от два до четири и половина пъти над предложените бюджети.
„Само напомням, че ние влязохме в мандат, когато тази програма беше върната за корекции. Ние я пренаписахме и изменихме, като в нея направихме промени, които съответстват на нашата програма, а именно много ясен фокус на подкрепа на недофинансираните сектори, като „Плодове и зеленчуци” и „Животновъдство”, което ще доведе до балансирано развито земеделие”. Министърът припомни, че новата програма бе одобрена през първата половина на настоящата година – през месец юни, като междувременно започна и нейното прилагане. „През тази година, по новата програма за развитие на селските райони, стартирахме 4 мерки, 3 от които- за бизнеса. Така предоставихме възможността на бизнеса да кандидатства за 285 млн. евро подкрепа за инвестиции в материални активи, модернизиране на селските стопанства, инвестиции в стопанския сектор и създаването на нови стопанства от млади фермери”, подчерта министър Танева.
Подготвя се и първата нотификация по програмата, посочи от своя страна, заместник-министър Васил Грудев, като се предвижда намаляване на таваните на подпомагането по различните мерки с цел да могат да бъдат подпомогнати повече и по-широк кръг производители. Силният старт генерира големи очаквания, посочи зам.-министър Грудев, но това не е единственият инструмент за подпомагане в земеделието, припомни зам.-министърът.
Всичко това дава възможност за създаване на стабилна средна класа в земеделието, подчерта министър Танева и посочи, че като косвен резултат от подпомагането през изминалата календарна година страната отчита увеличение на износа на селскостопанска продукция с 5.5%. „Имаме и положително външно-търговско салдо – около 735 млн. евро, което е съпоставимо и относително едно и също с предходната 2014 г.”, посочи министър Танева. Тя заяви, че независимо от кризите, които имаше през 2015 г. в отделни аграрни сектори, като млечния, в момента българското земеделие отчита подобрени резултати спрямо предходната година.
Министър Танева отчете, че тези резултати са част от прилагането на политиките за развитие на едно балансирано земеделие и като част от изпълнението на управленската програма на правителството. „Всичко това би било невъзможно без законодателните промени, които направихме с пълното съдействие на Комисията по земеделието и храните в Народното събрание и те отразяват заложените политики в нашата програма”, подчерта министърът. Тя акцентира върху въведените през настоящата година „революционни” промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с които се въведе изискването за правно основание за ползването на земеделски земи, с които се кандидатства за подпомагане. „Това доведе до възможността да се увеличат средствата за фермерите, които имат правното основание”, заяви министърът.
Втора важна промяна, направена в ЗСПЗЗ, посочи още министър Танева, свързана с управлението на публичните общински фондове – мери, пасища, ливади. С въведеното изискване за притежание на животински единици от тези, които кандидатстват за използване на този фонд, се постигна целта да се използват тези публични фондове от фермери, които имат животни. По този законов ред бяха допълнително предоставени на животновъдите над 2,6 млн. дка пасища.
Министър Танева посочи, че предстои през следващата година да се довърши подготовката на Поземлен кодекс, като в работата по него ще се включат и резултатите от анализа на хидромелиоративната система на страната и това е едно от главните предизвикателства пред екипа на министерството.
Министърът посочи, че на довършителен етап е работата и по пакет от 3 закона по агрохранителната верига – изцяло нов закон за храните, закон за агрохранителната верига и закона за оценка на риска. Тя подчерта, че това ще спомогне за изпълнение на една от главните задачи да се гарантира ефективен контрол и спокойствие на потребителите, че консумират сигурни и безопасни храни.
В тази връзка министърът отчете още успешно проведена ваксинация за син език и овладяване на огнищата на антракс и бруцелоза, както и успешно проведена държавно профилактична програма при животните под контрола на БАБХ.
Успешна е годината и за биологичното производство, като има регистрирани нови 31% оператори, с което общият им брой нараства от 5354. През настоящата година има нарастване с 34% и на площите за биологично производство (от 74,4 хиляди хектара на 98,9 хил. хектара). Увеличение с 53% има и на броя на кравите, отглеждани по биологичен начин – до 20 490, 60% при овцете – до 14 445 и 29% на пчелните семейства – до 137 627 бр.
Добри резултати бяха отчетени и в сектор лозарство и винарство - 12 000 декара нови насаждения, 7 нови винарни, 11 нови, чужди инвеститори. Заместник-министър Цветан Димитров подчерта, че по програмата, подкрепяща този сектор има разплатени 39 млн. лв. за 2015 г., което е 78 % усвояемост.
В сектор Гори министърът отчете много подобрени финансови резултати в държавните горски предприятия. 11 милиона лева е крайният положителната балансова стойност на резултата от годишната дейност на 6-те горски предприятия при 2,5 млн. за миналата година. 26,4 милиона лева са разходите им за горско-стопански дейности, в това число и залесяване, което е многократно по-висок резултат от предходни години, подчерта заместник-министър Георги Костов, представил подробно резултатите. 15 876 дка са залесените територии, като през миналата година те са били 12 039 дка. С 200 000 ха са нараснали сертифицираните горски територии, като през следващата година се очаква да приключи сертификацията на територията на цяло едно горско предприятие, съобщи зам.-министър Костов.
Като основни резултати в сектор Гори бяха посочени въведената електронна система за превозни билети от временен склад в държавните горски територии, а от началото на следващата година и в териториите на общинска и частна собственост, разработеният софтуер за мобилна проверка на издадените превозни билети, необходим за работата на контролните органи в горите, създадените мобилни групи с НАП и МВР и единният център за получаване и обработка на сигнали, получени на телефон 112, видеоконтролът на обектите, в които постъпва или се преработва дървесина, забраната на добив на дървесина по тъмно, повишените изисквания за вписване на физически лица в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика и повишените санкции на физически лица за нарушение при упражняване на дейността, за която са регистрирани, както и въвеждането на GPS устройства за средствата, превозващи сурова дървесина, което влиза в сила от януари 2016 г. Зам.-министърът подчерта, че всички тези мерки имат за цел да извадят сектора на светло и да засилят и подобрят ефективността на контрола в него, като беше подчертано, че едно от основните средства е повишаването на информираността, доколкото дейностите в този сектор имат особен обществен резонанс.
Председателят на парламентарната комисия по земеделие и храни Румен Христов, който присъства на пресконференцията, увери, че с приоритет и при засилен обществен интерес, се очаква да се разгледат Кодекса за земята, Закона за Селскостопанска академия и Закона за браншовите организации. От своя страна министър Танева подчерта, че работата по промените в законодателството, както и всички съгласувания на провежданите политики на министерството се осъществяват с активното съдействие на браншовите организации, поради което този закон е от голяма значимост.
