Какви възможности и рискове крие това за България?
В дискусионното предаване „Брюксел в превод” на Агро ТВ с водещ Валентина Спасова бяха коментирани зелените плащания, които представляват 1/3 от директните плащания, в контекстта на новата Обща селскостопанска политика 2014-2020 г. и дали фермерите знаят какво ги очаква. Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации и Наталия Тодорова, изпълнителен директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите взеха участие в провелата се дискусия.
"Истината е, че досега Минситерството на земеделието и храните не е направило дори опит за провеждането на информационна кампания за зелените плащания. За земеделските производители ще бъде много трудно да вникнат в тази материя. Ние смятаме, че трябва да се проведе сериозна разяснителна кампания, а досега нямаме и една среща. Поне браншовите организации трябва да се информират, защото те ще разпространят информацията и знанието към своите членове", заяви г-жа Наталия Тодорова.
„Темата за зелените плащания е много важна, много съществена, много противоречива и на ниво Европейски съюз – тя се очертава като трудна за прилагане и за контрол. Защото знаете, че пари се получават срещу установен контрол.
Яснота на европейско ниво има, но в България липсва. Точно затова ние, от Института за агростратегии и иновации, правим разработки с цел провокиране на интереса и информиране – както на земеделските производители, така и на държавата, на политиците. Няма време, 1 август сега ще дойде. Да не говорим, че земеделските производители започват стопанската си година в настоящата – от октомври. Т.е. те трябва да бъдат наясно какви култури трябва да заложат на своите полета, какво трябва да спазват, какво да заявят", подчерта г-жа Светлана Боянова.
"Има други възможности, които ние не изследваме – оставянето на зелена покривка, намаляването на процента на основната култура. Диверсификацията проблем ли ще бъде за тези, които произвеждат плодове и зеленчуци? Колко култури могат да отглеждат производителите? Как ние точно ще приложим диверсификацията? България трябва да следи какво ще се случи, ако не се изпълни условието за диверсификация. Как ще се изчисли намаляването на плащането – по каква формула ще се изчислява, дали ще има административни санкции? Всичко това трябва да е ясно.
Знаем какво ще се случва в Ирландия, във Великобритания, във Франция. А за България – не знаем. Колко души могат да кажат колко пасища има в България и какви ливади? Лиспва анализ. Тук няма изследвания – къде са постоянно затревените площи, кои плащания ще допуснем там – колко и къде са пасищата с установени практики за паша? Тези неща не се обсъждат, но за сметка на това се променят закони. В парламента нямаше никаква дискусия защо ще даваме без търг общинските пасища, а това е много важен въпрос,” уточни председателят на Института за агростратегии и иновации.
На въпроса за екологично насочените площи и двете гостенки бяха категорични – държавата трябва да направи анализ. Наталия Тодорова отбеляза, че всяко стопанство над 150 дка е задължено да отделя 5% за такива площи. Те могат да бъдат: угари, буферни ивици, особености на ландшафта, изолирани дървета – много са специфичните изисквания. Могат да бъдат и площи с азото обогатяващи кутлури. Всяка държава членка трябва да представи на ЕК своя списък със своите специфични и характерни за страната азото обогатяващи култури.
Светлана Боянова подчерта, че само държавата разполага с необходимата информация, за да представи подобен списък. „Засега няма индикация, че се работи изобщо по този въпрос. Могат да се питат и самите земеделски производители, ако администрацията няма време – има две години за адаптация на зелените плащания. И администрация, и парламент са наясно, че това ще затрудни земеделците. Трябва да се действа. В крайна сметка, ако МЗХ не се справи в тези срокове - ще загуби държавата и ние като потребители,” обобщи тя.
