Сдружение “Българска праскова” твърди, че поради този факт губи субсидия от по 34 евро на тон праскови
По повод обявеното намерение на сдружение "Българска праскова" да подведе под съдебна отговорност министър-председателя и министъра на земеделието и продоволствието заради това, че, цитирам, "Европейската комисия не е уведомена за съществуването на нашата организация, вследствие на което ние губим субсидия от по 34 евро на тон праскови", министър Нихат Кабил заявява следното:
"Това е поредният опит за манипулация на българското общество и аз ще го докажа с факти.
Реформата в сектор плодове и зеленчуци интегрира сектора в общия пакет от преки плащания по Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, т.е. бюджетът на този сектор беше добавен към общия бюджет за България за Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) от ОСП, т.е. не сме загубили нито едно евро европейска субсидия. По този начин този сектор даде своя принос в общия бюджет, който беше формиран на базата на референции от всички останали сектори – полски култури, производство на мляко, говеждо и агнешко месо, тютюн, захар и др. Този принцип напълно отговаря на стратегията за развитие на ОСП към отделяне на вида и количеството на производството от размера на европейските субсидии, като подпомагането се извършва на единица площ. По време на реформата на режима на ОСП за плодове и зеленчуци старите страни членки, които десетилетия са прилагали обвързани плащания в сектора, настояха за преходен период до 2011 г, в рамките на който временно да се прилагат частично обвързани плащания. Това е напълно разбираемо за старите страни членки, но за страна като България, която е прилагала стария режим само 1 година, аргументът за адаптиране е неприложим. При това следва да се отчетат следните допълнителни аргументи:
Преди финалните преговори по реформата в сектора (юни 2007) МЗП свика среща с представители от сектора, включително одобрени по САПАРД организации на производители, където не са били лансирани предложения от сектора за ползване на преходен период за частично обвързани плащания, т.е. изборът е бил в полза на прехвърляне на средствата в общия бюджет по СЕПП.
В България не се прилагат никакви обвързани (към сектори) плащания по линия на ОСП (прилагаме СЕПП) и най-рационално от гледна точка на административните разходи и същевременно в пълно съответствие с развитието на ОСП е да не се въвеждат отделни плащания по сектори - особено за кратък период от време. В този смисъл взетото консултирано със сектора решение е съвсем логично и напълно солидарно с останалите сектори в селското стопанство.
Писмото за отделното плащане беше изпратено до ЕК по настояване на сдружение "Българска праскова" и организацията на производителите "Агроекип" с оглед консултиране с ЕК на възможните варианти в съответствие с искането на тези организации. Това искане е получено в МЗП на 13.02. 2008 г. - след крайния срок, в който страните членки следваше да обявят желанието си да отделят част от бюджета в сектора за преходно плащане. Този краен срок изтече на 15 ноември 2007 г. Това само по себе си не означава, че евентуалното създаване на прецедент с отделно плащане само в един сектор е най-доброто решение от гледна точка на общия интерес.
Специално по повод искането на организациите "Българска праскова" и "Агроекип" имах среща с еврокомисаря по земеделие и развитие на селските райони Мариан Фишер Боел. Г-жа Боел отбеляза, че българското искане е направено след срока, постановен в чл. 52 т. 19 на Регламент 1182/2007 /относно установяване на правила в сектор "Плодове и зеленчуци"/ и удовлетворяването му би означавало промяна на Регламента. Тя бе категорична, че секторът не трябва да се подкрепя изкуствено, необходимо е преминаването към изцяло необвързани плащания. В новия регламент на ОСП за плодове и зеленчуци са предвидени достатъчно стимули за подпомагане на Организациите на производителите, е нейното становище.
От гореизложеното става ясно, че обвиненията на сдружение "Българска праскова" са напълно несъстоятелни. Не може да става въпрос за некомпетентност от страна на МЗП, камо ли за, цитирам, "умишлено убиване на българското производство, за сметка на турското", каквито обвинения отправят от сдружението. МЗП е едно от министерствата, които имат установен диалог и традиция на съгласуване с основните оператори в сектора. Ето защо не приемам обвиненията на сдружение "Българска праскова" Готов съм да съдействам на представители на сдружението за организиране на среща с експерти в Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" в Брюксел, но съм длъжен да ги предупредя, че отговорът едва ли ще бъде по-различен от този, който вече ни е даден. Ето защо призовавам "Българска праскова", а и останалите представители на бранша да продължим взаимоотношенията си по пътя на диалога. Убеден съм, че най-правилното решение е всички заинтересовани страни без отлагане да се съберем и да обсъдим обща стратегия. Аз лично съм оптимист за доброто бъдеще на сектор "Плодове и зеленчуци", защото по линия на развитие на селските райони организациите на производители в сектора могат да се възползват от специална мярка за подпомагане, както и отделно от това – от подпомагане, предвидено в новия Регламент за плодове и зеленчуци, на базата на изготвена оперативна програма от организациите на производителите. С други думи има много възможности за подпомагане, но те изискват активност от страна на самите производители на плодове и зеленчуци."
За изясняване на случая предоставяме и следната допълнителна информация:
Реформа на политиката на Европейския съюз в сектор "Плодове и зеленчуци" – срещи и семинари:
На 29.01.2007г. в МЗП беше проведена среща между представители на администрацията, научни институти и Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци във връзка с представяне на проекта на Регламент за реформа в сектор "Плодове и зеленчуци" и рамковата позиция на България по този въпрос. Участниците в срещата подкрепиха позицията на България по проекта на Регламент за реформа в сектор "Плодове и зеленчуци".
На 7.06.2007 г. в МЗП беше проведена среща между представители на администрацията и Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци във връзка с представяне на позицията на България за предстоящото заседание на Съвета на министрите по земеделие и рибарство на 11 и 12 юни 2007г. в Люксембург. Участниците в срещата подкрепиха позицията на България по проекта на Регламент за реформа в сектор "Плодове и зеленчуци".
На 8.06.2007г. в МЗП беше проведена среща с производители на плодове и зеленчуци във връзка с представяне на позицията на България за предстоящото заседание на Съвета на министрите по земеделие и рибарство на 11 и 12 юни 2007г. в Люксембург. Предварително бяха поканени земеделски производители и представители на асоциации и сдружения на производители на плодове и зеленчуци. Участниците в срещата подкрепиха позицията на България по проекта на Регламент за реформа в сектор "Плодове и зеленчуци". На срещата присъстваха представители на: Национална асоциация на картофопроизводителите в България, Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция, Национален съюз на градинарите в България, ГТЦ, производители на плодове и др. На срещата присъстваха и представители на две признати към момента организации на производители: "Булплодинвест" и "Българска праскова".
На 8.06.2007г. на семинар, организиран от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, бяха представени възможностите и последиците от реформата в политиката на Европейския съюз в сектор "Плодове и зеленчуци".
В МЗП периодично са провеждани и се провеждат срещи във връзка с изясняване на проблемите на производителите на плодове и зеленчуци и търсенето на възможности за решаването им, възможностите за предоставяне на държавни помощи, както и във връзка с представяне на възможностите за признаване на организации на производители на плодове и зеленчуци.
От края на месец октомври до началото на декември 2007 г. бяха проведени 8 информационно-разяснителни семинара по Комуникационната стратегия на правителството във връзка с представяне на политиката на Европейския съюз в сектор "Плодове и зеленчуци" и възможностите и последиците от реформата в сектора. Семинарите бяха проведени в градовете: Велико Търново, Плевен, Сливен, Пазарджик, Кюстендил, Берковица, Варна и София. На семинарите присъстваха много земеделски производители и представители на асоциации и сдружения на производители.
