В с. Сухиндол, Търновско на 2 февруари 1909 г. се основава Лозарска кооперация "Гъмза". Неин основател и директор е Марко Вачков. Той е български кооперативен деец, основател на модерното пчеларство в България, книжовник, публицист, преводач, читалищен деец. Завършва педагогика в Свищов (1884 г.) и земеделие в "Образцов чифлик", Русе (1896 г.). Основател е на първата пчеларска организация в България през 1899 г. Започва да издава списание "Пчела", на което е главен редактор (1902-1927 г.). Участва в международни изложби по пчеларство в САЩ, Русия, Белгия (1904-1905 г.). Освен лозаро-винарска кооперация "Гъмза" основава и Български пчеларски съюз (1911 г.), кооперативна централа "Напредък" (1919 г.), Сухиндолската популярна банка (1919 г.), пчеларска кооперация "Нектар" в София (1920 г.), Съюза на българските лозаро-винари (1920 г.), Съюза на лозаро-винарските кооперации (1928 г.). Член е на управителния съвет на Съюза на популярните банки в София (1919-1935 г.) и на управителния съвет на Върховния кооперативен съюз (1927-1928 г.). Редактор е на вестници в Сухиндол. Негови книги са: "За лозарството и филоксерата в Сухиндол" (1899 г.), "Разсадник на американски лози" (1903 г.), "Отглеждане на пчелите в старите неразборни кошери" (1905 г.), "Пчеларска библиотека" (1905 г.), "Ново пчеларство" (1912 г., преведена на турски език), "Сухиндол и кооперацията му" (1915 г.). Превежда: "Ползата от пчелите" от Т. Цеселски, "Медът като лекарство, храна и продукт за домашно употребление" от А. Дубини, "Живота на Франсоа Хубер" от А. П. дьо Кандол, "Пчела, нейната естествена история" от Т. В. Кован, "Кошерът Дадан-Блат" от Ед. Бертран, "Болести и неприятели на пчелите" от Ж. дьо Лаянс, "Селско-стопански кооперации в чужбина" и "Кооперативна христоматия" от В. Ф. Тотомиянц и др.
