След 4 години България щяла да бъде съвсем друга - ха дано, успех!
Коалиционната програма „Земеделие“ насажда комплекси за малоценност дори на хора, които следят развитието на отрасъла от години. Вярно е, че в един политически документ се маркират намерения. Но почти всеки опит да се търси икономическа логика в тези „твърде амбициозни цели“ , както ги наричат, удря на камък.
Аграрният министър Иван Иванов заяви, че приоритет за него ще бъде Националният стратегически план. И нищо повече. Зам.-министър Гечев обеща, че към Коледа документът ще бъде готов. И какво от това?
Междувременно по график текат тематичните работни групи. На тях какво ще се обсъжда? Досегашните предложения на аграрното ведомство или заложеното в коалиционната програма? Така че, неслучайно новият редовен вече министър не фиксира дата, на която произведението на експертите ще тръгне към Брюксел. Ясно е, срокът 1 януари не може да се спази. Защото: решението за таваните на директните плащания – един от петте предложени варианти, ще трябва да мине първо през парламентарната комисия по земеделие, а после да се гласува в пленарна зала. Финансовото министерство също трябва да каже тежката си дума. Трябва да се променят и закони, за да влязат в сила новите схеми за директни плащания. Това е само един пример. В очакване да се дешифрират отделните политики в коалиционната програма.
Щели да се правят регионални събирателни пунктове за плодове и зеленчуци. С какво ще се пълнят? С разнородните като сортове малки количества продукция на дребните фермери? Утопия. Вероятно това в Канада работи – но как? Гарантирани регионални бюджети по ПРСР – защо? С по-лесно изпълними критерии за одобряване на проектите ли? Достатъчно ли е това, ако там липсва инфраструктура? А работна ръка? Кой ще инвестира на принципа „на баир лозе“? Впрочем, в близкото минало имаше опит за регионален бюджет по ПРСР за изостанал регион. Средствата не се усвоиха.
Повече субсидии за експортно ориентирана продукция е отбелязано в коалиционната програма. Тук вече ще има ръкопашен бой – по какви критерии ще се определят тези земеделски продукти? Обработени ли да бъдат? Нали се търси и насърчава по-голямата добавена стойност?
Да не навлизаме в дебрите на другите лозунги – всеки лев да се насочи правилно, да не потъва в нищото. Прекрасно намерение. Грудев и Танева направиха опит чрез увеличения процент проверки на терен. И почти нищо не се промени. Колкото до окастрянето на земеделското министерство, наречено структурни промени, в някои има логика. Но това предполага законови промени. Възниква и въпросът: кой ще упражнява, например, досегашния контрол, упражняван от БАБХ? Кой ще прави предложенията за наказания и кой ще ги налага? Ще трябва ли назначаване на нови експерти – колко? Нали администрацията трябвало да се съкрати с 30%?
ДФЗ също изхвърча изпод шапката на земеделското министерство. Още назначения ли ще има? Сакън, там все за липсата на административен капацитет се жалват. Обаче пък след 4 години България щяла да бъде съвсем друга. Ха дано, успех!
Коментар на Валентина Спасова
