Преработвателите на риба и морски деликатеси, мениджърите на развъдниците и рибни пазари могат да кандидатстват с проекти за финансиране по европейските фондове след 2007 г., дори ако министерството на земеделието не е изработило оперативната програма за развитие на сектора. Това е съобщил представителят на генерална дирекция "Рибарство и морски въпроси" към Европейската комисия Стефанос Самарас при срещата си с министъра на земеделието Нихат Кабил.
Оперативната програма трябваше да бъде готова още през лятото, но поради административни неуредици в Агенцията по рибарство документът започна да се прави едва след смяната на бившия й директор Ерман Занков. Останалите министерства подготвиха програмите си още преди три месеца. Въз основа на тях правителството ще разпределя средствата по структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз.
В областта на рибарството до 2013 г. България се очаква да получи около 112 млн. евро заедно с държавното съфинансиране. До този момент всичките 13 преработвателни предприятия отговарят на европейските изисквания и могат да изнасят за ЕС. Освен за модернизация на преработвателните предприятия компаниите в сектора се очаква да насочат стратегиите си в областта на маркетинга и запазване на рибните ресурси. "Предприятията в бранша са представили инвестиционните си планове за 7 години напред. Проблемите, които трябва да се решат, са свързани с възстановяването на рибните пристанища, чието предназначение беше променено", съобщи Валери Баронов, зам.-председател на Асоциацията на рибопреработвателните предприятия. България трябва да определи и колко нови кораба ще бъдат купени, за да се реши проблемът с остарелия флот.
Всяка година ЕС определя квоти за допустим улов на основните видове риба за държавите членки. Те са длъжни да ограничават и капацитетите на риболовния си флот и ако изпълняват изискванията на ЕС, могат да кандидатстват за структурни помощи.
На този етап страната изостава с маркетинга на рибните продукти, затова се очаква проектите да се насочат за въвеждане на пазарните стандарти, за създаване на организация на производителите и за ценова подкрепа при интервенция. Организациите в сектора се създават между рибари и фермери на аквакултури, като целта е да създадат най-добри условия за реализация на продукцията им. Българските компании могат да инвестират в подобни пазари. Поощрява се и изработването на стратегии за реализация.
За разлика от селското стопанство, където има излишъци от продукция, при рибарството има недостиг, затова и риболовът се разпределя по начин, който да не ощетява природата. Интервенцията се налага при драстичен спад в цените, като продукцията се изтегля от пазара, а производителите получават компенсации. Евросъюзът е третият производител на рибни продукти в света с годишен обем на производството от 8 млн. т риба. Допълнително общността внася всяка година деликатеси и рибни продукти за 7 млрд. евро./evropa.dnevnik.bg
