Удължаването на мораториума е възможно теоретично
През последните дни един призрак броди из страната – призракът на чужденеца, дошъл да изкупи българската земя. От 1 януари 2014 г. мораториумът върху продажбата на земеделска земя на чуждестранни физически и юридически лица от държави, членки на ЕС или на Европейското икономическо пространство (ЕИП), трябва да отпадне.
Премиерът Пламен Орешарски се обяви против удължаването на мораториума за продажба на земя на чужденци. Процедурата била много тежка и имало психологически момент при обсъждането с партньорите от ЕС. Това той разясни на среща с граждански и неправителствени организации.
Ако България поиска промяна, няма да бъде правилно разбрана от партньорите си. Удължаването на мораториума е теоретично възможно, но на практика не е реалистично, смята премиерът. Той твърди, че почти 100% е убеден, че процедурата за удължаване на мораториума е много трудна и невъзможна.
През 2004 г. България се е присъединила към подписана ратификация, подкрепена от 28 страни, за налагане на мораториум върху продажбата на земя на чужденци.
"Всяка промяна на този договор изисква нова ратификация и на останалите страни. Дори и само една страна да не е съгласна за удължаване на този срок не може да се реализира договора за продължаване", посочи министър-председателят.
Мораториумът за продажба на земеделски земи на чужденци трябва да се удължи и ще се поиска налагането му до 2020 г. Това заяви и обеща на земеделците министърът на земеделието и храните Димитър Греков.
Дълг на правителството и на управляващите е да удължат мораториума върху продажбата на българска земя, тъй като цената на земята в момента в България е твърде ниска, заяви Васил Василев, основател на Съюза на работодателите в България, цитиран от радио „Фокус“. По думите му земята много лесно би могла да се изкупи в момента тъй като 1 декар обработваема земя струва едва 500 лв., което е еквивалентно на чифт обувки в Милано.
Василев коментира, че изразеното от министър-председателя становище по въпроса показва, че правителството няма воля да се справи с основен за държавата проблем. ”Как успяха унгарците, където земята е два пъти по-скъпа, да си извоюват мораториум върху продажбата на земя. Защо унгарците да могат, а ние да не можем и предварително да признаваме, че сме неспособни да направим това нещо. Неслучайно днес в Палестина, този който продаде земята си на евреин, го осъждат на смърт. Това показва, от какво значение е земята за един народ.
Ужасно е да се мисли, че 10 хил.декара земя струват колкото един малък апартамент в Париж. Дълг на правителството и управляващите е да наложат преустановяване на това”, заяви Василев. Според него мораториумът върху купуването на земя от чужденци трябва да се запази докато българите изравнят доходите си с тези в Европейския съюз. По думите му първата стъпка към това е правителството да извоюва земеделски субсидии.
За поредна неделя граждани излязоха пред сградата на Министерството на земеделието и храните и поискаха да се удължи мораториумът за продажба на земеделска земя за чужденци поне до 2020 година. Хората издигнаха плакати с лозунги, в които искат да не се продава "земята на Христо Ботев и Васил Левски". "Земя, напоена с кръв, не се продава" и "Съд за политиците, разпродали България". Това бяха част от посланията, издигнати на протеста.
Беше направена и импровизирана сергия за продажба на българска земя, сложена в саксии и с цена от 350 лева всяка.
В интернет дори тръгна петиция, която призовава: "Нека всички заедно се обединим и защитим това, за което редица поколения българи са проливали кръвта си, и да спрем разпродаването и "подаряването" на българската земя на чужденци." По настояване на земеделски производители и след разговори с Националната асоциация на зърнопроизводителите земеделският министър Греков прегърна горещия призив и отправи официално запитване до Брюксел дали мораториумът може да бъде удължен до 2020 г.
На теория от мораториума ще спечелят българските земеделци и вътрешни инвеститори, които очакват спад в цената на земята още през тази година заради ниските изкупни цени на зърното. Те ще могат да си напазаруват парцели без външна конкуренция. Съответно губещите ще бъдат собствениците на земи, които биха искали да ги продадат на по-добра цена. На теория губещи ще бъдат и всички потребители на храни, доколкото конкуренцията между производителите на вътрешния пазар ще продължи да бъде административно ограничена заради затрудненията пред чуждите инвестиции.
На практика обаче цялата драма е преувеличена:
- И в момента никой не може да спре гражданин на ЕС или ЕИП да купува и обработва земя в България. Вратички в закона има – било чрез регистрирана в България фирма, било чрез наследство. Има редица примери за граждани и фирми от други страни, които от години правят земеделски бизнес в страната на наета, а някои от тях и на собствена земя.
- Съществуват редица по-сериозни пречки пред селскостопанския бизнес в страната – разпокъсана собственост на земята, тромави и скъпи процедури по прокарване на вода и ток, липса на качествена работна ръка, липса на специалисти, тежка бюрокрация и корупционен натиск, културни различия и пр.
- Забраната се отнася само за граждани и фирми от ЕС и ЕИП, т.е. опасенията, че "турците ще ни изкупят", заради които бе въведена и конституционната забрана още през 1991 г., са неоснователни. Разпоредбата по отношение на физически и юридически лица от трети страни пък гласи, че могат да придобиват собственост единствено по силата на международен договор. Съвсем отделен е въпросът доколко и тази част от закона е особено адекватна на нуждите от инвестиции и технологии в българското земеделие.
Впрочем, ако имаше такъв огромен интерес към земята в страната, тя отдавна щеше да е изкупена по един или по друг начин. Тук е мястото да припомним и многобройните опити на предишни правителства да бъдат привлечени катарски, израелски и какви ли не инвеститори в родното земеделие, завършили напълно безплодно.
Болезнената истина е, че нито сме особено интересни, нито особено атрактивни за правене на бизнес дори в сфера, в която се славим с традиции – селското стопанство. Такова е становището на Николай Вълканов от Института по пазарна икомномика, което е доста интересно и представя една друга гледна точка.
Попитахме потребителите на Agro.bg трябва ли да се удължи мораториумът и се оказа, че 50 % от тях са сериозно загрижени за бизнеса на родните земеделски производители и считат, че е наложително, той да не бъде отменян. 29 % подкрепят оставането на мораториума в сила, поради ниската цена на земята у нас. Така се получават 79% против свалянето на забраната, срещу 21 %, които смятат, че с отмяната на мораториума ще бъдат привлечени повече чуждестранни инвестиции.
Остава спорно всъщност има ли изобщо проблем, преувеличено ли е това, което занимава обществото и дали е резултат от неосведоменост или пък е поредното безотговорно действие/бездействие на правителството.
