Началото на Християнския календар
Християнският празник в чест на св. Симеон Стълпник е известен сред българите още като “Симеон орач” и “Нова земеделска година”, тъй като отбелязва началото на есенната оран и сеитба.
Като начало на новата стопанска година Симеоновден е в най-голяма степен аграрен празник. В навечерието му стопаните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени от духовно лице. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер. В ранно утро на празника домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки, като с едната от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които се оре нивата. За впрегатния добитък се приготвят и малки кравайчета, които стопанката нанизва на рогата му. Спретнати, облечени в чисти дрехи, орачите и сеячите кичат с цветя и китки каруците и воловете и се приготвят да тръгнат на полето.
Щом пристигнат на нивата и изорат първата бразда, орачите разчупват питата на четири части. Първото парче се хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто се дава на воловете, третото се заравя в земята за невидимия стопанин на нивата, който най-често се осмисля като смок-синурлия, а четвъртото стопанинът изяжда сам. Костите на варената кокошка се заравят също в първата бразда.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се изнася нищо от къщата и нищо да не се дава на заем. Тази забрана се спазва строго, за да не “излезе берекетът от дома”. През целия ден жените не поставят на огнището почернели котлета и съдове, за да не заболяват посевите от “главня”. Не перат и простират бяло пране, за да не поникнат житните класове празни.
В Западна България е разпространено поверието, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през месец януари през следващата година. В Пиринския край на празника се гадае каква ще бъде зимата. Ако през този ден кучето лежи свито на кълбо, селяните очакват ранно застудяване и мразовита дълга зима.
Тъй като обикновено на Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите, празникът често се нарича и “Симеон брульо”.