На прага на членството в Евросъюза се оказва, че са похарчили милиони европари, но с тях не е изградено евроземеделие. Пропуснат е шансът да бъдат подпомогнати десетки хиляди фермери по пътя към модернизацията. В групата на най-дребните земеделски стопани има около 500 000 души. Те обработват 9 млн. дка и произвеждат 90 % от млякото и месото, 70 % от яйцата и 46 % от птичето месо, както и основната част от зеленчуците и плодовете у нас. За съжаление технологичното равнище на производство при тях е твърде ниско и затова обемът на нашата продукция е 29 % от европейските постижения, пресметнато на 1000 дка земя.
Държавните чиновници не си направиха труда да се запознаят с Общата селскостопанска политика на ЕС. А тя слага ударението върху фермерското земеделие - да се съхранят и хората, и техните малки стопанства. Затова и там сега посоката, в която са отправени субсидиите, е към съхраняване на фермите. Защото е ясно, че ако изчезнат фермите, ще се обезлюдят и селските райони. Европа обаче няма да дойде да ни създаде новото земеделие. Тя дава парите и контролира, колкото може, - останалото си е наша работа. Бедата е там, че държавното ръководство все още не е осъзнало какво трябва да прави. А образците са в ЕС, в който след месец ставаме равноправни партньори. Фермерското земеделие е създадено в модерния свят чрез самоорганизация на стопаните, чрез държавна подкрепа, и главно с помощта на науката.
