Вицепремиерът беше част от кръгла маса за бъдещето на страната, организирана от коалицията „За зелен старт“
Вицепремиерът на България Томислав Дончев обяви, че няма да внася за приемане от правителството Националния план за възстановяване и устойчивост на България, а ще остави това за следващия състав на Министерския съвет. Той отбеляза това по време на кръгла маса за бъдещето на страната, организирана от коалицията „За зелен старт“ . Дончев отбеляза, че в момента се работи по версия 3.0, която е в почти пълна степен на техническа готовност с предварителна оценка на въздействието и в голяма степен е съгласувана и договорена с Еврокомисията.
Томислав Дончев – заместник министър-председател на Република България
„Аз бих имал законовото основание да внеса предложение в Министерски съвет. Той да приеме тази версия на плана, след което той да бъде изпратен официално до Европейската комисия. Обръщам внимание на всички, че не съм го направил. По една проста причина – аз имам законовото право да го направя, но не считам, че това е почтено. Това е план, който ще се реализира следващите 5-6 години и не е редно едно правителство, накрая на мандата си, да внася план, макар че той не е правен само от правителството. Той е правен в режим на широки обществени консултации, но не е почтено.“
В дискусията се включиха и водещи политици от ГЕРБ, БСП, ДПС и Демократична България като бяха обсъдени възможностите за дългосрочно устойчиво развитие на страната ни.
Борислав Сандов - Зелено движение, коалиция Демократична България Борислав Сандов - Зелено движение, коалиция Демократична България
„В момента държавата подпомага земеделските производители като им предлага по-нисък акциз за дизеловото гориво, подпомага енергийната бедност като дава над 90 процента помощи чрез дърва и въглища. Разберете, 75 милиона отиват за подпомагане на земеделските производители с дизел и около 150 милиона отиват за това българските граждани да получават дърва и въглища, с което да не се решава енергийната бедност като проблем, а всъщност да продължават да ги поддържат в тази енергийна бедност, но и да ги разболяват допълнително, защото знаем, че фините прахови частици, които произтичат от горенето на въглища и дърва, на практика влошават нашето здраве. Имаме огромни предизвикателства пред България и в същия момент огромен потенциал. Ние се намираме на едно прекрасно място. Имаме уникално разнообразие от природни ресурси, за което обаче не се грижим достатъчно. Имаме икономика, която е изключително въглеродно-интензивна (3,5 пъти повече емисии за производство на единица продукт, спрямо средноевропейският, 6,5 пъти повече ресурси за производство на продукт, което означава, че тя е и изключително неефективна от гледна точна на ресурсоемкост и накрая, генерирайки 6,5 пъти повече отпадъци). Това е една линейна икономика, която ние трябва да превърне в кръгова икономика.“
Дончев допълни, че е говорил с представители на ЕК и че те са в състояние да проявят известно разбиране и да удължат крайния срок, за да може следващото правителство да внесе такъв план, какъвто счита за добър.
Томислав Дончев – заместник министър-председател на Република България
Томислав Дончев
„Дискусията е фокусирана върху Националния план за възстановяване и устойчивост, което е хубаво. Това е документът, който се дискутира интензивно за есента на миналата година, но искам да обърна внимание, че това е една четвърт от публичния ресурс, който ще бъде инвестиран до 2030 година. Това не е основният инструмент. Ние имаме програма за развитие на селските райони, имаме оперативни програми, които са няколко пъти по-висока стойност и би следвало да разсъждаваме в контекста на цялото публично финансиране. Дори в режим на максимално интензивно инвестиране на тези публични средства, в частни, публични институции, те ще имат силен ефект, но едва ли на годишна база те ще бъдат с дял, по-голям 6-7, максимум 8 процента от брутния вътрешен продукт. Ние трябва да водим разговори по малко по-различен начин. Как; посредством инструментите, с които разполагаме; правилата; политиките. Да събудим такава икономика, каквато на база вътрешна устойчивост, на база пазарна логика, да следва тези амбициозни цели. Това няма как да се случи само и единствено с публично финансиране.“
На събитието експерти по иновативна икономика и екология описаха визията си за развитие на България до 2050 г. в специален „Учебник по бъдеща история на България“. Той съдържа конкретни предложения за трансформация на българската икономика и общество, които да залегнат в нов Национален план за възстановяване и устойчивост. В учебника, издаден от коалиция “За зелен рестарт”, се представят конкретни реформи, чрез които страната ни може да се превърне в един от зелените, дигитални и иновативни лидери в Европа.
Автор: Георги Куситасев
