Разгеле, най-после земеделци и животновъди имат пред себе си важните документи
Земеделие по време на криза. Това е положението. А тя, кризата, едва започва. Сега се присети земеделският министър да ни светне какво означава падането на правителството. И то по време на дебатите – извинете, ругатните, предшестващи гласуването на вота. Сега вкупом падналите политици припомнят какво губи България от едни нови избори. Да, прави са. Да ви имам акъла отпосле, обаче. С високомерие се отглеждаше омразата на опозицията. Чуваха ли се гласовете на бизнеса, на земеделците? На обикновените хора? В хора на политическите крясъци – вече предизборни, агробизнесът вади калкулатора на бъдещето. Съвсем близкото, защото далечното е съвсем непредвидимо.
В тая суматоха – през изминалата седмица дойде и хаберът от Брюксел - черно на бяло забележките на ЕК към НСП на страната ни. Успоредно с неговото публикуване се публикува и политическият отговор на земеделското министерство. Разгеле, най-после земеделци и животновъди имат пред себе си важните документи. В интерес на истината – повечето европейски страни постъпиха точно така – едновременното осветляване на забележките и отговорът на правителствата. Каква е общата оценка на ЕК за българския стратегически план? Въпросът отваря ново поле за политическо дърлене, далеч от експертното мнение. Препоръки за преразглеждане на заложените интервенции и тяхната обосновка в базовата цел на бъдещата ОСП – зелената архитектура – това предполага сериозна работа. Както, разбира се, и необходимостта стратегическият план да се преразгледа в контекста на войната в Украйна. Тези препоръки обаче фигурират в забележките на ЕК към плановете на повечето страни членки.
Будят тревога другите „слаби места“ в българския документ. Настоятелно се моли за разяснение: как ще се достигне другата голяма амбиция на ЕС – иновации и дигитална трансформация на българското земеделие. Този „хоризонтален приоритет“, както се определя, не присъства в повечето мерки и предвидените в тях интервенции. С изключение на някои, свързани с екологията. Но ако фермерът иска да модернизира фермата си в друга насока?
Изключително впечатляващо звучат въпросите на ЕК – как са определени дадени интервенции? Заложените правила на какъв анализ стъпват? Какви крайни резултати се очакват? Какъв ефект за конкурентоспособността на стопанствата? Защо липсват критерии за отчитане на заложените цели и на всичкото отгоре – междинни срокове за тяхното постигане? При това се знае: ще има чести мониторинги в рамките на ОСП. Започва усилен диалог с експертите на ЕК. В земеделското министерство има специалисти, които могат да се справят. Стига страхът от политическите метли да не ги парализира. Те имат капацитета да подготвят и необходимите законодателни промени, така че да се гласуват веднага от новото правителство през септември. Засега агробизнесът тъне в неведение. Чака информационна кампания. И слуша партийни разпри, гарнирани с нечуван досега цинизъм.
Коментар на Валентина Спасова
