Действията в областта на климата трябва да бъдат насочени към трансформиране на продоволствените системи
Постоянно повишаващите се изисквания към селскостопанското производство, в допълнение с общата пазарна ситуация, изправят фермерите пред все повече икономически предизвикателства. Това заяви ръководителят на българската делегация, заместник-министърът на земеделието и храните Таня Георгиева по време на кръглата маса на тема: „Край на глада“, която беше част от двудневния Регионален форум за устойчиво развитие за региона на Икономическата комисия за Европа (ИКЕ) на ООН, който се провежда в гр. Женева, Швейцария.
„Европейският земеделски сектор е повече от просто производство на храни – той е основа за проспериращи и развиващи се селски райони и основен гарант за продоволствена сигурност“, посочи заместник-министърът. Тя добави, че глобалната промяна на климата и последиците за околната среда, заедно с политическите, икономическите и социалните предизвикателства с особена острота поставят въпроса за устойчивото развитие на селското стопанство и производство на храни в световен мащаб.
Заместник-министър Георгиева подчерта, че действията в областта на климата трябва да бъдат насочени към трансформиране на продоволствените системи, така че те да могат да спомогнат за устойчивото изхранване на нарастващото население на планетата, но да запазят биоразнообразието, както и да позволят на местните общности да продължат да превръщат земеделието в печеливша и ориентирана към бъдещето дейност.
„Въпреки че, селското стопанство има важен принос за климатичната неутралност на Европа, изискванията трябва да бъдат определени по такъв начин, че да не компрометират производството на храни и да не застрашат продоволствената сигурност. Не бива да допускаме фермерите да поемат цялата тежест на зеления преход върху себе си“, категорична бе тя в изказването си.
Заместник-министър Георгиева подчерта, че е необходимо да бъдат положени усилия за демонстриране на ползите от зеления преход за самите фермери. „Едновременно с това е нужно те да бъдат придружени, както на национално, така и на европейско ниво, от достатъчни компенсации за положените допълнителни усилия, предвид запазване на конкурентоспособността на земеделските стопани. Освен това, тук е много важна ролята на внедряването и използването на повече иновативни решения и най-съвременни технологии за трансформиране на хранителните системи“, отбеляза Таня Георгиева. В изказването си тя акцентира и на значението на богата и разнообразна храна за здравето на населението. Заместник-министър Георгиева информира, че България е предприела необходимите действия и са разработени и приети Закон за храните, както и Национална програма за превенция и намаляване на загубите на храни за периода 2021-2026 г., които да поставят началото на дългосрочна национална политика за информираност и ангажираност на обществото към този световен проблем.
