Трябва ли да се мине през рухването на всичко, за да се сложи ново начало
Здрач или зазоряване настъпи в политиката? Изразът е на известен съвременен философ. Разбира се, че земеделието е в обсега на провежданата „революция“. Опасна зона, с която обаче шега не бива. Към 2050 г. земеделието ще определя всички индустрии в света, твърди акад. Атанас Атанасов и то с аргументи. Нашенският политически пейзаж обаче прелива от персонажи, които хабер нямат от научната прогноза. Дрънкат тези, галещи ухото на електората. Да навлезем в конкретиката. Едва пърхащото напояване изчезва съвсем заради злобата. В разгара на горещините. Когато синоптиците твърдят, че юли е най-топлият за човечеството месец, откакто се правят измервания. И поради това добивите от царевица спаднаха. И поради това плодове и зеленчуци съхнат. Защото „Напоителни системи“ затъна в административното и правно блато. Запорирани сметки, трупане на задължения. Само защото шефът беше уволнен, без елементарното – консултация с адвокати – какви могат да бъдат правните последствия? Напояването в Плана за възстановяване изчезна. Въпреки очевидното шикалкавене – с какви аргументи, някога със сигурност ще узнаем. Дали заради високомерието към всичко аграрно на експертите от Виена и Харвард, или заради може би грандоманския проект, изготвен от предишното правителство. Едно е ясно: тези, които се кълнат в прозрачността, се гаврят с хората, които изкарват хляба ни. Вполитичени и хванати здраво в субсидиите, разнобоят на различните сектори направи агробизнеса плячка. Онези, които нямаха нужда от напояване, очакваха милионите да потекат към сметките им. И останаха с пръст в устата. Впрочем, всички се сурнаха в реката. Кога ще има правителство – какво да е, може да се гадае.
НСП за бъдещата ОСП остава последна грижа. Никой не изкрещява – хайде, сроковете ни притискат. Ще има ли тавани в плащанията по СЕПП? Пълно мълчание. Дебат няма. Зер, това може да доведе до силен отлив на един или друг електорат. Таралеж в гащите! Затова пък ръководството на земеделското министерство се фиксира в грандиозния проблем – пакетирано или не да бъде сиренето от малките мандри? И твърде спорното решение – забрана за палмово масло в сиренето. Не защото това е лошо – и за фермерите, и за потребителите. А просто защото в ЕС има чиновници, които ще лобират и докажат, че това „не е пазарно“. Пише си там на етикета, ще кажат, който иска да не си задръства кръвоносните съдове, да плати малко повече, да не яде „палма“. Информиран избор е клишето. Иначе – с основание се привижда лобистка ръка в тази наредба – големите срещу малките мандри. Време е научните работници да излязат от хралупите си и да станат визионери, даващи и практически насоки. Политическите решения на бъдещето – субсидии за зелено и иновативно земеделие, за добавена стойност, ще се сблъскат челно с отчайващо овехтелите бизнес реакции на мнозина фермери. Адаптацията ще определи – кой ще бъде успешен, кой ще отпадне в конкуренцията. Някои ще рекат – в зоната на здрача сме. Други – че следва зазоряване.
Коментар на Валентина Спасова
