ЕК одобри Плана за възстановяване и устойчиво развитие
Благодатната седмица. Урсула фон дер Лайен – оглавяваща ЕК, дойде в София, за да оповести одобрението на Плана за възстановяване и устойчивост на България. След преправяне, допълване, политически смени по върховете на управлението, критики на опозициите – чудото е факт. Казвам опозициите, защото първият вариант на Плана беше подготвен от ГЕРБ, критикуван от тогавашната опозиция. А после новите управляващи – критикувани от ГЕРБ. Впрочем, както си му е редът. Закъснението беше неминуемо. Има страни, както вече се знае, които изпълняват своите планове. Т.е. - така, в този кризисен период – Ковид пандемия, войната в Украйна, икономиките на отличниците в ЕС, вече се радват на спасителен пояс.
Двете служебни правителства и сегашното редовно, отговаряха на критиките – по-добре да закъснеем, но да предложим един смислен план в контекста на бъдещите европейски цели. Доколко са успели – практиката ще покаже. И то скоро – защото първите мерки по Плана щели да стартират още през лятото. Попътен вятър да си пожелаем! С примирението на земеделците, че напояването – т.е. за магистралните водопроводи, е изцяло зачеркнато. Кацналото веднъж птиченце на рамото, изхвърча. Затова пък има предвидени мерки – инвестиции за водоспестяващи технологии в стопанствата – капкови, дъждовални машини, цифровизирано пестене на вода. Това наистина е чудесно. Особено ако и по трасето - от напоителните канали, до стопанството, не се губеше поне половината поливна вода.
Да се построят 10 центъра в страната за събиране, окачествяване, опаковане на плодове и зеленчуци и тяхното съхранение. Кандидати могат да бъдат частни лица, сдружения, кооперации. Интензитет на помощта – 50 %. Т.е. половината от инвестицията трябва да се осигури от кандидатите. Имат възможността да изготвят проекти на стойност до 3 млн. лв. Така: значи милион и половина въпросните кандидати трябва да извадят. Дали? Оттам насетне – ако пазарните цели са големите търговски вериги, трябва да придумат консервативните по-дребни производители на садят един и същ сорт, да гонят едно и също качество. Има печални опити за подобни центрове, изградени с чужди инвестиции – един вид, да са вдъхновяващ пример. В Сливен, например. Там обаче се съхраняват банани и портокали. Но пък конкуренцията може да проработи като остен. Дано, защото замисълът за тези 10 центъра наистина дава една добра пазарна възможност за фермерите.
Да продължим с благодатната седмица. Тече обществено обсъждане на НСП, очакват се и бележки по него от ЕК. На пръв поглед – рогът на изобилието - пари, много пари, ще се изсипят в селското стопанство. Правилата на играта – ще ги направи ли достъпни за българския фермер? Ще го направят ли по-конкурентоспособен?
Коментар на Валентина Спасова
