Фотоволтаици, батерии и водород – новата формула за енергийна независимост в агросектора
В условията на динамична икономическа среда и все по-силен натиск за устойчиво производство, темата за енергийната независимост в земеделието става все по-актуална. Това коментира Васимир Радулов – член на Управителния съвет на Балкански водороден клъстер, в предаването Бизнес форум по АГРО ТВ, с водещ Велина Велинова.
По думите му, всеки земеделски производител, който иска да постигне енергийна независимост и да намали емисиите си, трябва да е наясно, че това е дългосрочен процес, а не еднократен акт.
„Не можем да говорим за енергийна независимост като за нещо, което се случва с един проект. В идеалния вариант това би било възможно, но би изисквало огромна инвестиция и цялостно преструктуриране на стопанството. В реалността това трудно се случва наведнъж“, посочи Радулов.
Според него правилният подход е процесът да бъде разделен на етапи, така че стопаните постепенно да внедряват технологии, които да носят реални икономии и устойчивост.
„Много е важно фермерът да разбере, че това не е разход, а инвестиция, която във времето ще се изплаща. Първото и най-лесно измеримо нещо е намаляването на енергийните сметки“, подчерта той.
Радулов обясни, че първата стъпка е изготвянето на енергиен одит на стопанството. Той включва анализ на всички енергийни разходи – електроенергия, горива, отопление, производствени процеси и сезонни натоварвания.
„Трябва да се направи пълен баланс на всички енергийни ресурси. Не говорим само за ток, а и за дизел, газ, отопление и всякакви други енергийни източници. След това се преценява кои технологии могат да бъдат внедрени поетапно, без да нарушават работния процес в стопанството“, каза още той.
По думите му, българският пазар вече предлага разнообразни решения – от фотоволтаични системи и батерии, през автономни модулни станции за поливни системи и ферми без достъп до електропреносна мрежа, до технологии, свързани с водород и алтернативни горива.
„Всички тези цели са напълно постижими. Въпросът е стопанинът да направи правилна сметка и да има търпение, защото ефектът не идва веднага“, каза Радулов.
Той отбеляза още, че много земеделци вече проявяват интерес към подобни технологии, но често срещат затруднения заради бавните административни процедури.
„Когато кандидатстването по програма отнеме година или две, технологията вече може да е различна – както като цена, така и като технически характеристики. Това затруднява стопаните, защото междувременно пазарът се развива“, коментира експертът.
По отношение на консултантските услуги Радулов смята, че административната част понякога може да бъде изпълнена и самостоятелно, но при технологичните решения е необходима експертна помощ.
„За да бъде избрана правилната фотоволтаична система, трябва специалист да анализира покрива, разположението, енергийния профил на стопанството и необходимия капацитет на батериите. Това изисква инженерни знания“, подчерта той.
Според него комбинацията между различните технологии е ключът към устойчивата енергийна независимост.
„Само фотоволтаици без батерии не са достатъчни. Панелите работят най-ефективно едва няколко месеца в годината и основно през светлата част на деня. Без съхранение на енергия няма как да говорим за реална независимост“, обясни Радулов.
Той посочи, че батериите са най-бързо приложимото решение към момента, макар да имат ограничен жизнен цикъл. Според него в бъдеще все по-важна роля ще играят и водородните технологии.
„Водородът вече се използва в различни сектори. При така наречения оксиводород той се прилага за обогатяване на горивната смес, което позволява икономии на фосилни горива от над 30%“, заяви той.
Радулов допълни, че на пазара вече има и горивни клетки, които използват чист водород за производство на електричество и топлина.
По думите му амонякът също има сериозен потенциал, тъй като е една от най-стабилните форми за съхранение на водород.
„Амонякът е в основата на производството на торове, но вече се разглежда и като гориво. Има кораби, които работят с амонячни горивни системи, а при зелен водород говорим за почти нулеви емисии“, посочи той.
Радулов смята, че българските земеделци проявяват все по-голям интерес към иновациите.
„Българинът е креативен и любопитен. Да, има известна предпазливост заради негативен опит в миналото, но когато види работещ модел, много бързо започва да търси начин да го приложи и в собственото си стопанство“, каза той.
Според него сериозна роля за популяризирането на новите технологии имат и браншовите организации, както и обменът на опит между фермерите.
„Все повече производители си говорят помежду си, обменят информация и следят какво се случва в другите европейски държави. Това е много важно“, отбеляза Радулов.
Той обърна внимание и на темата за енергийните общности, които според него тепърва ще се развиват в България.
„Енергийните общности имат сериозен икономически смисъл. Те позволяват на граждани, фирми, общини и институции заедно да произвеждат, потребяват и обменят енергия“, обясни той.
По думите му в България вече има няколко регистрирани енергийни общности, а законодателството позволява в тях да участват както частни компании, така и общини, училища, болници и държавни структури.
„Най-елементарният пример е обща фотоволтаична централа, изградена от няколко участници. Всеки потребява енергия според участието си, а излишъкът може да бъде съхраняван или продаван“, поясни Радулов.
Той смята, че именно кооперирането ще бъде един от важните фактори за бъдещото развитие на сектора.
„По-рентабилно е няколко стопанства заедно да изградят енергийна система, отколкото всеки поотделно да купува, съхранява и продава енергия“, каза още той.
В заключение Радулов подчерта, че възобновяемите енергийни източници не трябва да се разглеждат като краткосрочна мода, а като стратегическа инвестиция.
„Технологиите вече съществуват и работят. Въпросът е да се прилагат разумно, поетапно и с ясна стратегия“, обобщи той.
