При всички пилотирани мисии в Космоса хората си носят храна и вода
Човечеството открай време мечтае да завладее космоса и да насели други небесни тела. Засега сме стигнали само до Луната, но може би скоро човешки крак ще стъпи и на Марс. Възможно ли е там да има земеделие, което да позволи по-дълъг престой и евентуално трайно човешко присъствие?
При всички пилотирани мисии в Космоса хората си носят храна и вода. Тези запаси обаче свършват, а доставката на един лимон например до Международната космическа станция струва 2 000 долара, а за половин литър вода се плащат 43 000 долара. Ето защо учените от години провеждат експерименти, за да проверят дали на Луната и Марс може да се добие реколта. Земният спътник не е никак гостоприемен – няма климат и атмосфера. А времето също не е особено благоприятно. На слънчевата й страна термометърът показва плюс 130 градуса, докато през нощта пада до минус 160 градуса. Почвата на повърхността се състои предимно от прах и дребни и по-едри камъни.
Учени от Съединените щати опитват в момента да засадят растения в тази почва, като за целта използват проби, донесени от лунните експедиции по програмата Аполо. Използват тревисто растение от семейството на кръстоцветните, като за едно семенце имат на разположение едва 1 грам лунна почва. След няколко дни засетите и поставени при същите условия като на Луната семенца покълнали, но само дотам. Оказва се, че почвата на Луната е изцяло неподходяща за отглеждането на растения, също като замърсена с тежки метали или сол земя на нашата планета. Лоши са и условията на най-близката ни планета.
Засега учените не разполагат с истински почвени проби, но могат да ги симулират. Изходните условия не са благоприятни – през деня е сравнително топло, 23 градуса, но нощем температурата пада до минус 80 градуса. Рехавата атмосфера се състои на 96% от въглероден диоксид. Във филма "Марсианецът" Мат Деймън успява да отгледа картофи, с помощта на бактерии, донесени от земята, както и със собствените си изпражнения като тор. Експерименти със симулираната марсианска почва показват, че това наистина е възможно, т.е. при съответната подготовка на Марс действително би могло да вирее нещо. Проблемът е силното ултравиолетово лъчение. При него всяка бактерия, необходима за облагородяване на почвата, би умряла за една минута. Така че земеделие на Марс би било възможно само на закрито или в специално издълбани подземни галерии.
