Започна обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми (ГМО)

Шест представители на неправителствените организации участваха в заседанието

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми може да видите ТУК

С широко представителство на екологични и земеделски неправителствени организации започна обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми (ГМО) на съвместно заседание на Комисията по околната среда и водите и Комисията по земеделието и горите в парламента проведено на 26 януари.  Шест представители на неправителствените организации участваха в заседанието. Целта на обсъждането е вносителите и депутатите, членове на комисиите, да чуят предложенията по текстовете на приетия на първо четене законопроект, обясни председателят на земеделската парламентарна комисия Десислава Танева. По думите й след приемането на законопроекта на първо четене в Народното събрание дебатът се е изместил за това вредни ли са или не генетично модифицираните храните – „нещо, което изобщо не е обхват на законопроекта”.

На заседанието присъства и министърът на околната среда и водите Нона Караджова, тъй като МОСВ е вносител на законопроекта. В началото министърът подчерта, че в измененията не се включват случите на продажба и пускане на пазара на генетично модифицирани храни и генетично модифицирани фуражи. В самия законопроект изрично е записано, че в неговия обхват не се изключват Законът за храните и Законът за фуражите, които уреждат ГМО храните и фуражите. Веселина Ралчева, председател на Българската асоциация за биопродукти, обясни на заседанието, че България има добър имидж на страна с чисти и екологични продукти и самият факт, че се говори за либерализиране на режима с ГМО ще повлияе за българските пазари.

Нона Караджова съобщи, че забраната за пускането на генетично модифицирани култури (ГМО) в териториите, включени в Националната екологична мрежа НАТУРА 2000 (чл. 80) ще остане в Законопроекта за изменение на Закона за ГМО и ще бъде предложена за гласуване на депутатите на второ четене. В новия законопроект, гласуван на първо четене на 13 януари, забраната е отменена. Караджова не уточни дали остава 30 км санитарна зона около защитените територии по закона за биоразнообразието, забранена за освобождаване в околната среда на ГМО. Тя заяви, че в редакцията на законопроекта преди второ четене ще бъде върната забраната за освобождаване на ГМО в територии в съседство с биоземеделие (чл. 52). Според нея това по никакъв начин не прави по-либерален законопроектът, но ще бъде направено за успокоение на обществеността.  Министър Караджова обясни, че при промените няма никакви икономически интереси. Тя допълни, че още в началото на октомври 2009 г. на страницата на МОСВ е бил публикуван проектът на закона, а на 4 ноември е бил приет на заседание на кабинета. По нейните думи, след като законопроектът е влязъл за разглеждане в комисията по околна среда е „започнала политическа битка” по темата с ГМО у нас. Тя каза още, че процедура по пускане на ГМ култури ще е толкова тежка, че все едно „ще се минава през деветте кръга на ада”. В четвъртък на работна група депутати от двете комисии ще обобщят предложенията, направени по време на днешния дебат. На заседанието на комисията бе изказано мнение от представители на неправителствения сектор, че в бизнеса с ГМО има много пари.

Всички забрани, въведени от европейските членки, независимо дали става въпрос за култивиране или за пускане на пазара на генетично модифицирани организми, са единствено предвидените по процедурата на европейското законодателство.  Мотивите за промяна на закона са свързани с хармонизиране на директивата с българския закон. Караджова поясни, че по проект съвместно с Австрия за извършване на скрининг за съответствие на законодателството по отношение на ГМО, изрично се изразява становище, че имаме несъответстващи текстове у нас с европейското законодателство. Тя обясни процедурата, по която ще става отглеждането на генетично модифицирани култури у нас. Заявителят, който желае да засажда подобни култури, ще трябва да подава заявления до министъра на околната среда, с оценка за риска. След това заявление се изпраща до ЕК и до всички страни-членки. Досието се дава за разглеждане в комисия при министъра на околната среда. В тази комисия участват и представители на НПО. След като се получат становищата от всички страни, започва обсъждане с всички заинтересовани страни и едва след това се взема решения. След такава процедура са въведени забраните за отглеждане в страните-членки, каза министърът. „Има достатъчно строга процедура, която не би позволила едва ли не от утре като се махнат забраните всеки ще може да насади ГМ маслодайна роза и памук”, коментира тя.  Хората знаят малко за ГМ храните и още по-малко за тези процедури, допълни тя.

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.