Попълването на държавния резерв със зърно – защо се превърна в сюжет на сериал – фабулата се точи убийствено бавно
Сюжетът с попълването на Държавния резерв със зърно търпи развитие. На пресконференция земеделският министър обяви, че държавното дружество „Сортови семена – Елит“, с които са водени преговори, отказало да участва в сделката. Което било „саботаж“ от страна на ръководството, назначено от ГЕРБ. Войната в Украйна поставя на зъби и нокти продоволствената сигурност на европейските страни. Фабулата се разви - с участието на друга държавна фирма в бъдещия търг – „Врана“ ЕАД. Явно кадрите на дружеството не са назначени и верни на ГЕРБ. Впрочем, като структура, тази държавна фирма не се различава по нищо от другата – и като брой на чиновници, и като предмет на дейност. Обаче са смелчаци явно. Защото опасностите, поради които „Елит“ отказа участие, звучат твърде логично. Да оставим настрана приказките, че те щели да си напълнят гушите с комисионни. Имаха ли основание да не поемат риска, обаче? Да, разбира се! 700 хил. тона зърно, за 1,1 млрд. лв. увисва като правна отговорност на „Врана“ ЕАД.
Зам.-министър Христанов отговори ясно – държавата няма складове, които да поемат изкупуваната пшеница, царевица и слънчоглед. Следва твърде интересен факт – съхранението в частните складове ще се заплаща. Цената ще се определи на конкурсно начало, както Христанов казва в интервю за Медиапул. Изкупуването на зърно вече трябваше да е стартирало – преди две седмици, но цената още се мъдри. Колко от търговците и зърнопроизводителите ще се жертват и дадат един вид под наем складовете си преди новата реколта, е друг въпрос. Колко от тях ще участват в търга на ССБ – това пък и Алена не може да каже. Да се очаква патриотична съпричастност от страна на зърнопроизводителите – да продават в страната на цени далеч по-ниски от тези на чуждите пазари, е наивно.
Трезво звучащите експертни гласове – като на М. Дикме – бивш земеделски министър, не се чуха. Че страната ни има достатъчно количество зърно до следващата реколта, че не е необходимо държавата да се изръсва с повече от милиард лева в този момент, че с много по-малко пари могат да се подпомогнат бедните потребители и животновъдите, при това ефективно. И главното: да не се нарушава пазара, да не се създава суматоха – както за потребителя, така и за бизнеса.
Пример. Разказ на фермери: за всеки Божи ден закъснение, един кораб, товарещ зърно на пристанище, брои 40 хил. евро неустойка. Един търговец се опитал да се оправдае, че тук износът се спира от митниците. Чуждият търговец прави запитване в съответното посолство. Отговорът е – не, няма забрана за износ на зърно от България. Ти защо лъжеш, е въпросът към българския му колега. Граденият с години авторитет отива на кино. И се пита в задачата – кой кого саботира? Държавата бизнеса или обратното. С устната си заповед към митницата: бавете износа! Не саботира ли тя производителите и търговците? Ако има издънка с Резерва, пак тя, държавата, вече предупреди: ще има забрана за износ! Един вид: като не щеш мира, на ти секира!
Коментар на Валентина Спасова
