Научните анализи, достъпът до метеорологични данни и модерното напояване са ключови за адаптацията на земеделието към сушата и екстремните климатични явления
Науката за климата и метеорологията предоставят все повече възможности на земеделските производители да планират дейността си и да се адаптират към променящите се климатични условия. За да бъдат тези знания максимално полезни обаче, са необходими повече данни от реални земеделски стопанства. Това коментира доц. Симеон Матеев от Софийския университет, географ и климатолог.
Според него липсата на достатъчно информация за условията на отглеждане и постигнатите добиви в България затруднява научните анализи и разработването на ефективни решения за сектора. В същото време съвместната работа с учени от други държави, сред които Австрия и Словакия, позволява да се правят сравнения и да се оценява влиянието на сушата върху различните земеделски култури.
Анализите на последните години показват, че при продължителни засушавания, надхвърлящи три месеца, отражението върху добивите в трите държави е различно. По думите на доц. Матеев най-слабо засегнато от сушата е земеделието в Австрия, следвано от това в Словакия, докато в България негативните последици са най-силно изразени. Като една от основните причини той посочва състоянието на напоителната инфраструктура у нас.
По данни, цитирани от него, едва около 7% от земеделските площи в България са поливни. За сравнение, в Австрия и Словакия напояването е по-широко разпространено. Доц. Матеев подчертава, че съвременните технологии позволяват водата да се използва по-ефективно и с по-ниски разходи, което може да помогне на стопанствата да ограничат загубите при продължителни засушавания.
Метеорологията също предлага практически решения за земеделците. Съвременните прогнози и климатични анализи дават информация за вероятните температури и валежи през следващите сезони. Тези данни могат да подпомогнат стопаните при планирането на сеитбата и избора на подходящи агротехнически мероприятия.
Сушата и интензивните валежи се редуват все по-често
През последните близо 20 години се наблюдава тенденция към зачестяване на засушаванията през летния сезон. Периодите с недостиг на влага обаче се редуват с епизоди на интензивни валежи, които също създават рискове за земеделското производство.
Предизвикателството пред сектора е да се адаптира едновременно към два различни типа екстремни явления – продължителна суша и краткотрайни, обилни валежи. Допълнителен риск са късните пролетни и ранните есенни мразове. По думите на доц. Матеев данните показват зачестяване на подобни температурни явления през последните години, което означава, че дори изборът на по-топлолюбиви култури не е гаранция за по-малък климатичен риск.
Що се отнася до условията през настоящия сезон, продължителната суша, обхванала голяма част от страната от средата на юли, продължава да оказва влияние върху някои земеделски райони. По-ниските температури вече ограничават изпарението, а валежите, макар и оскъдни, постепенно могат да подобрят влагозапасите в почвата.
Според климатолога в по-дългосрочен план трябва да се подготвим за валежи около и под обичайните норми, вместо да разчитаме на трайно по-влажни условия. Най-сериозно засегнати остават части от Северозападна България и някои низини в Южна България. Същевременно доц. Матеев отбелязва, че с напредването на зимния сезон средиземноморските циклони, които носят значителна част от валежите у нас, могат да засегнат по-голяма територия от страната и да допринесат за възстановяване на водните ресурси.
Застраховането и превенцията са важни при градушки
При градушките също няма универсално решение. В България широко се използва методът на засяване на облаците с реагенти, който цели да намали размера на градовите зърна и съответно пораженията върху реколтата. В други европейски държави се разчита в по-голяма степен на застраховането и други подходи за ограничаване на риска.
Доц. Матеев обръща внимание, че застраховането на земеделските площи у нас остава проблем за много стопани. Според него условията, предлагани от застрахователните компании, често са трудно достъпни за фермерите, а недоверието към този вид защита допълнително ограничава използването ѝ.
За по-малките стопанства предпазните мрежи могат да бъдат практично решение, особено при отглеждането на култури, които позволяват подобна защита. Като традиционен подход климатологът посочва и разпределянето на производството на различни места. Тъй като градушките имат силно локален характер, това може да намали риска цялата продукция на един стопанин да бъде засегната от едно и също явление.
Повече метеорологични данни – по-добри решения за земеделието
Според доц. Матеев държавните институции и научните организации разполагат с възможности да подпомагат земеделския сектор чрез наблюдения и анализи на климатичните условия. Необходимостта от повече и по-достъпни данни обаче остава. Особено полезна би била информацията за ежедневните температури и валежи, която да позволява по-прецизна оценка на условията в различните райони.
Все повече земеделски производители осъзнават значението на метеорологичните наблюдения в реално време и инвестират в собствени метеорологични станции. Проблемът е, че част от събраните данни не са публично достъпни.
Затова доц. Матеев призовава стопаните, които разполагат със собствени метеорологични станции, да споделят измерванията си в интернет със свободен достъп. Така научната общност ще може да използва по-голям обем информация, да изготвя по-точни анализи и да разработва решения, съобразени с реалните условия на земеделското производство.
По-доброто взаимодействие между науката и фермерите може да помогне за по-ефективно управление на климатичните рискове и за повишаване на устойчивостта и конкурентоспособността на българското земеделие.
Репортаж на Инес Златанова- Йонова
