България е на първо място в ЕС по резистентност на Klebsiella pneumoniae към карбапенеми, което налага спешно обединяване на усилията между хуманната и ветеринарната медицина, земеделието и екологията
Антимикробната резистентност (АМР) е една от най-големите глобални здравни заплахи. Тя обаче не е функция само хуманната медицина, а и на употребата на антимикробни средства във ветеринарната медицина, селското стопанство, както и екологичен въпрос. Затова нейната превенция и контрол могат да се реализират най-добре чрез прилагането на холистичния подход "Единно здраве", който отчита взаимовръзката между хората, животните, растенията и околната среда. Това бе едно от основните послания по време на Петата регионална конференция на Балканската мрежа „Единно здраве“ (Balkan One Health Network – BOHN), която се провежда в София днес.
Тя се организира от Балканската мрежа „Единно здраве“ и Българската асоциация „Единно здраве“ (БАЕЗ), с институционалната подкрепа на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и широк кръг национални научни, професионални, академични и държавни организации. Сред официалните гости на събитието бяха проф. Крум Неделков, зам.-министър на земеделието и храните, д-р Русмир Голетич, председател на BOHN, проф. д-р Светла Янчева, изпълнителен директор на БАБХ, акад. проф. Христо Найденски, член на БАН, д-р Димитър Цанков, председател на БВС, доц. д-р Койчо Коев, главен държавен ветеринарно-санитарен инспектор на България, доц. д-р Тодорка Янковска-Стефанова, директор на НДНИВМИ и др.
Антимикробната резистентност (АМР) е глобална здравна заплаха. Според данните на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) всяка година над 35 000 души в ЕС умират от инфекции, причинени от микроорганизми, които са резистентни към съществуващите лекарства. Тази смъртност е сравнима с жертвите от грип, ХИВ и туберкулоза взети заедно. Поне 4.3 милиона са и пациенти в ЕС, които ежегодно стават жертва поне на една инфекция, свързана с медицинското обслужване (ИСМО) по време на престоя си в болница, а един от всеки три микроорганизми, причинили подобна инфекция, е резистентен на определени антибиотици.
За съжаление нивата на АМР в България остават високи, като тенденцията през последните години е да се увеличават. "Резистентността на Klebsiellа pneumoniae към антибиотиците от групата на карбапенемите бележи ръст до 69% за 2025 г., с което България се нарежда на първо място в ЕС", каза доц. Иван Иванов от НЦЗПБ. Аналогични са тенденциите при други важни микроорганизми. "Резистентността на Acinetobacter baumannii към антибиотиците от групата на карбапенемите у нас има продължително високи нива, които достигат до 92%, пред България са само Гърция и Хърватска с нива от около 95%", обясни още доц. Иванов. Друг тревожен показател е резистентността на Steptococcus pneumoniae към пеницилини и макролиди. "В България се наблюдава двойно увеличение за последните 5 години - от 17% на 41% при Еrythromycin, и от 11% нa 23% при Oxacillin", допълни специалистът. Основната причина за високите нива на АМР в страната е нерационалната антибиотична употреба.
Антимикробната резистентност обаче не е само проблем на хуманната медицина. Тя е едновременно ветеринарен, медицински, хранителен и екологичен въпрос, каза д-р Мирослав Първанов, зам.-председател на БВС, който представи европейската нормативна рамка за превенция и контрол на опасното явление. Според него ключови за решаване на проблема - как да отглеждаме и лекуваме животните, без да губим ефективността на антимикробните средства, са Регламент (ЕС) 2019/6, Регламент (ЕС) 2019/4, Animal Health Law – Регламент (ЕС) 2016/429 и Регламент (ЕС) 2017/625. Всички те задават правилата за производството, употребата и контрола на медикаментозните ветеринарни продукти и фуражи в европейските държави. Въпреки наличието им обаче, у нас все още има някои слаби страни на процеса.
Разумното използване на антимикробните средства, което е крайъгълен камък в борбата срещу антимикробната резистентност, е една от тях. В България контролът и наблюдението върху употребата на тези лекарства се подобрява, но все има нужда от усъвършенстване.
Система за отчитане на употребата на антимикробни лекарствени продукти в страната функционира още от 2010 г., като през 2024 г. за първи път предоставяме на EMA данни по новата задължителна европейска система ESUAvet. Регистрираните ветеринарни лекари в България използват системата AMRTool за отчитане на употребените антимикробни продукти, а през 2024 г. страната започва задължително предоставяне на данни на Европейската агенция по лекарствата в рамките на системата ESUAvet, съгласно чл. 57 от Регламент (ЕС) 2019/6. Наред с традиционното наблюдение на продажбите се въвежда видово специфично отчитане на употребата, първоначално обхващащо говеда, свине, кокошки и пуйки.
Според доклада на ЕМА от 2025 г., страната ни е докладвала за 2024 г. употребата на 0.60 тона активна субстанция на антимикробни средства при едрите преживни животни, но покритието на данните е на 33%. При свинете консумацията за 2024 г. е била 3.4 тона при 39% покритие. Според данните при употребата на антимикробни средства за периода 2018 - 2024 г. у нас се наблюдава понижение.
Публикуваните през 2025 г. европейски данни показват напредък в изграждането на националната система, но и необходимост от повишаване на обхвата и качеството на отчетността. Този механизъм създава предпоставки за по-прецизна оценка на антимикробната употреба, научно обосновани превантивни мерки и интегриран надзор в съответствие с концепцията „Единно здраве“.
Деонтологичната рамка е друго направление, което се нуждае от усъвършенстване. "В България ветеринарната медицина изостава спрямо хуманната медицина по отношение на развита и систематична етична рамка, ветеринарната общност може критично да заеме и адаптира утвърдени хуманни биоетични модели, за да разрешава своите уникални сложни казуси", смята доц. д-р Илиян Костов от Медицински университет - Плевен. Според него ветеринарномедицинската деонтология е изправена пред критичния сблъсък между икономическите интереси на животновъдството, бизнес моделите на ветеринарните практики и необходимостта от запазване на важните за хуманната медицина антибактериални средства. Основните рискове при неадресирането на проблема са свързани с интензивна селекция на резистентност и заплаха за ефективността на антибиотиците от резервната група на СЗО, категоричен е доц. Костов. Според него е нужно да се наблегне на профилактиката на заболяванията, добрата хигиена и биосигурност на фермите - мерки, чиято липса не може да бъде компенсирана от използването на лекарства.
“В България вече събираме данни за употребата на антимикробни средства и за резистентността в хуманния и ветеринарния сектор. Следващата ни задача е да разширим обхвата на отчитането и да разглеждаме тези данни заедно — хуманни и ветеринарни лекари, специалисти по безопасност на храните и експерти по опазване на околната среда. Така можем да установим къде нараства рискът, да насочим усилията си там и да проследим резултата”, каза в обобщение д-р Драгомир Иванов, д.о.з., председател на БАЕЗ. И допълни, че зад всеки процент резистентност стои един практически въпрос - “с какво ще лекуваме следващия пациент, ако антибиотикът, на който разчитаме днес, вече не действа?”. Според него пред този въпрос са изправени хуманните и ветеринарните лекари в своята практика, а отговорността на цялото общество започва още с профилактиката, с превенцията и контрола на инфекциите в лечебните заведения и с добрата хигиена и биосигурността във фермите.
“Една от стратегическите цели на Българската асоциация „Единно здраве“ е да изгради трайно сътрудничество между специалистите и институциите в здравеопазването, ветеринарната медицина, земеделието и опазването на околната среда. Това означава заедно да определяме националните приоритети, да координираме мерките за превенция и да проследяваме резултатите. От решенията ни днес зависи дали следващите поколения ще могат да разчитат на ефективни антибиотици за лечението на хората и животните”, каза още д-р Иванов. Според него по този начин България допринася за общите регионални и международни инициативи в рамките на подхода „Единно здраве“ и за тяхната по-широка цел — подобряване на общественото и планетарното здраве.



