Разбиране на болката при животните

Откриването и оценката на болката при животните е от решаващо значение за подобряване на тяхното благосъстояние в различните сфери, в които хората са етично или правно обвързани да го правят

По този начин ясните стандарти за преценка дали е вероятно да се появи болка при някой животински вид са жизненоважни за решението дали да се облекчи болката или да се усъвършенства дадената манипулация с намаляване на инвазивността, като по този начин се намали болката. В науката за лабораторните животни са определени, например две ключови концепции за оценка на потенциала за болка както при безгръбначни, така и при гръбначни таксони:

• Първо, отговорите на вредни, потенциално болезнени събития повлияват невробиологията, физиологията и поведението на животните по различен начин спрямо безобидните стимули и вследствие на това последващото поведение на животното се променя, включително със заучаване на избягващо поведение и защитни реакции.

• Второ, животните показват промяна в мотивационното състояние, след като са преживели болезнено събитие, която променя и бъдещото поведенческо вземане на решения, което може да бъде измерено с различни показатели.

Дали животните могат да чувстват болка е въпрос, по който учените изследват и разискват още от древността.

Рене Декарт, например e твърдял, че животните нямат съзнание и следователно не изпитват болка и страдание по начина, по който хората изпитват болка.

Бернард Ролин от Държавния университет в Колорадо, главният автор на два федерални закона на САЩ, регулиращи облекчаването на болката при животните, пише, че изследователите не са били сигурни до 80-те години на миналия век дали животните изпитват болка и че ветеринарните лекари, обучени в САЩ преди 1989 г., са просто научени да пренебрегват болката при животните. Способността на безгръбначните видове животни, като насекоми, да изпитват болка и страдание е неясна.

Според Комитета на Националния изследователски съвет на САЩ по разпознаване и облекчаване на болката при лабораторни животни, болката се изпитва от много животински видове, включително бозайници и всички гръбначни животни.

Специалистите смятат, че всички гръбначни животни могат да изпитват болка и че някои безгръбначни, като октопода, също могат.

Съвременната наука установява, че животните и хората споделят сходни механизми за изпитване на болка, имат сходни участъци от мозъка, участващи в обработката на болката и показват подобно поведение в отговор на болката, но също така, че е трудно да се прецени как животните действително изпитват болка и колко е силна.

Болката влияе отрицателно върху здравето и благосъстоянието на животните. Болката се определя от Международната асоциация за изследване на болката като „неприятно сензорно и емоционално преживяване, свързано с действително или потенциално увреждане на тъканите, или описано като усещане за такова увреждане.“ Може да се счита, че болката има два компонента:

(1) физическо нараняване или дискомфорт, причинен от нараняване или заболяване 

(2) емоционално страдание.

Повечето хора биха се съгласили, че животните са способни да изпитват болка според първото определение. Но е по-малко ясно дали животните също изпитват емоционална болка. Само животното, изпитващо болката, най-вероятно може да определи и знае качеството и силата на болката и степента на страдание. Много по-трудно е обаче, наблюдателят да разбере дали е настъпило емоционално преживяване, тъй като страдащото животно не може да изрази речево болката си.

Следователно тази концепция често се изключва в дефинициите за болка при животни, като тази, предоставена от Цимерман:

„Болката е изключително неприятно/непоносимо сетивно преживяване, причинено от действително нараняване или заплаха за такова, което предизвиква защитни двигателни и вегетативни реакции, води до научено избягване на болевия стимул и може да промени специфичните за вида поведение, включително социалното поведение.“

Животните не могат да съобщават чувствата си на хората със средствата на човешкото общуване – речево, но наблюдението на тяхното поведение дава разумно указание за степента на тяхната болка. Точно както при лекари и медици, които не говорят общ език с пациентите си, показателите за болка все още могат да бъдат разбрани. Болката, дистерсът и страданието са термини, описващи основно състояния на човешкия ум – човешки възприятия или преживявания. Трудно е да се прехвърлят определенията за „състояние на ума“ към съпоставими състояния при животните. Изследователите обаче трябва да са запознати с трудните понятия за болка, дистрес и страдание и да знаят как да разпознават, оценяват, контролират и, за предпочитане, да предотвратят това преживяване при животните. 

Ето защо работното определение за болка, публикувано от Международната асоциация за изследване на болката (1979 г.), включва и емоционалното преживяване –

„Болката е неприятно сетивно и емоционално преживяване, свързано с действително или потенциално увреждане или описано по отношение на такива увреждания.“

Емоционална болка

Възможно ли е животните да изпитват емоционална болка? Хората със сигурност могат да изпитват болка без физически щети – например след загубата на любим човек или разпадането на връзка. Някои учени предполагат, че само приматите и хората могат да почувстват емоционална болка, тъй като те са единствените животни, които имат неокортекс – „мислещата зона“ на кората на главния мозък, която се среща само при бозайници.

Изследванията обаче предоставят доказателства, че маймуните, кучетата, котките (животните от семейство Котки и семейство Кучета и много други бозайници) и птиците могат да показват признаци на емоционална болка и да проявяват поведение, свързано с депресия по време на болезнено преживяване, т.е. липса на мотивация, летаргия, анорексия, неотзивчивост към други животни. Въпреки че съвременните философи обсъждат този въпрос, ние просто не знаем дали животните изпитват емоционална болка. В есето си „Какво е да си прилеп?“, Томас Нагел заключава, че освен ако не успеем да влезем в главата на животното и станем част от него, никога няма да разберем как точно се чувства това животно. Важен въпрос при болката при животните е съпричастността и много аргументи за това, което животните чувстват, могат да се основават само на човешкия опит и следователно могат да бъдат замъглени с антропоморфизъм (приписването на човешки качества и преживявания върху животните).

Най-новото знание за съзнанието при животните даде Френският национален институт за изследвания в земеделието (INRA) като мултидисциплинарна научна оценка на съзнанието при животните. В научните си доклади 

• „СЪЗНАНИЕТО ПРИ ЖИВОТНИТЕ“ и
•  „БОЛКАТА ПРИ ЖИВОТНИТЕ – ИДЕНТИФИЦИРАНЕ, РАЗБИРАНЕ И МИНИМИЗИРАНЕ НА БОЛКАТА ПРИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ“, 

учените дават резултатите от изследваните при животните степени на съзнание и съдържание на съзнанието, включително възприятийни, емоционални, познавателни и метапознавателни (метакогнитивни) способности и процесите, показателни за наличието на съзнание:

• възприятие и познание,

• осъзнаване на себе си и своето тяло,

• осъзнаване на себе си във връзка със заобикалящата среда, включително социална среда и взаимоотношения. Резултатите показват, че някои животни имат метапознавателни умения и са способни да оценят нивото на собственото си знание и знанието на другите (теория на ума). Това означава, че те знаят дали знаят или не знаят.

На практика учените в сферата на хуманното отношение към животните, които оценяват благосъстоянието на животните в различни контексти, включително интензивното земеделие, се опитват да бъдат безпристрастни и обективни, когато наблюдават поведенческите и физиологичните реакции на потенциално болезнени събития. Ако едно животно проявява същия вид нежелани реакции като хората след болезнен стимул, се приема, че стимулът също е болезнен за животното. Неизбежно обаче цялата наука за благосъстоянието по отношение на болката при животните е по същество все още интерпретация, основана на косвени измервания. Претегляне на доказателствата В заключение, в момента е невъзможно да се докаже със сто процента сигурност степента на емоционална болка при животните, но също така е невъзможно да се опровергае. Дебатът е до голяма степен морален и се свежда до лични гледни точки.

Много ловци и риболовци приемат мнението, че животните са физиологично различни от нас, не са в съзнание и затова не изпитват „страдание“, подобно на човешката болка. Научните доказателства обаче показват, че животните имат сложно устроена нервна система, за да възприемат и реагират на сензорна болка и нараняване, и поне някои от мозъчните структури, които обработват болката както при хората. Ако някой приеме, че животните изпитват някакъв вид страдание, когато са ранени, тогава е неизбежно лисица по време на лов или риба по време на риболов, да изпита някаква форма на болка. Въпросът е, дали удоволствието на ловеца или риболовеца надвишава стойността на животното? Може да има и други фактори, които да се вземат предвид. Ако рибата се яде след като е била уловена, например, дали хранителните ползи имат значение? Тъй като не можем да проникнем в съзнанието на животните или да измерим смислено емоционалната болка при животните, може би трябва да приемем, че болката при животните е различна от човешката болка и е нещо, което никога няма да можем да опишем напълно. Независимо от това, дори ако болката при животните може да се различава от човешката болка, това не е причина да я считаме за по-малко важна, биологично или етично.

Болка, стрес и етика – и други определения за болка, стрес, дистрес и страдание

Изследователската общност стана по-чувствителна през годините по въпросите на етиката при третиране на болката при животните. Институтът по лабораторни животински ресурси на Националния изследователски съвет публикува „Разпознаване и облекчаване на болката и дистрес при лабораторни животни“ (Keefe et al. 1993, Sechzer 1998).

Всяко задълбочено обсъждане на болката в контекста на употребата на животни трябва да засяга философски въпроси, свързани с концепцията за болката, и етични въпроси, свързани с причиняването на болка на животински субекти. Тъй като се предполага, че болката е неприятна, причиняването на болка на животните повдига много етични въпроси. Може да се постави въпросът дали някога е правилно да причиняваш болка на индивид, било то човек или животно, в полза на другите. В рамките на изследванията върху животни това повдига въпроса дали нашето задължение към животинските субекти е да намалим до минимум болката при животни или да я премахнем напълно. И ако понякога в нашето общество се допуска да причиняваш болка на животните в стремежа към биомедицински или селскостопански прогрес, възникват други етични въпроси:

• Първо, има ли ограничение на степента на болката, отвъд което е неетично да се отива?
• Второ, колко обещаващи трябва да бъдат изследванията, за да се оправдае причиняването на болка на животните?
• И накрая, колко агресивно изследователската общност трябва да търси алтернативи на използването на животни в научните изследвания?

Ясно е, че по-голямата част от болките са неприятни или направо тежки или непоносими за животните. Болката е неприятно или непоносимо сетивно преживяване, свързано с действително или потенциално увреждане на тъканите. 

Терминът „благосъстояние“ се отнася до състоянието на индивида във връзка с неговата среда, което може да бъде определено количествено.

Освен това при практиките в животновъдството се извършат рутинно много процедури, за които е известно, че са болезнени. Болезнените процедури при отглеждане на животните включват: