Домашната котка лочи около 4 пъти в секунда, докато по-големите котки в зоопарковете са доста по-бавни
Учени от САЩ разкриха тайната на деликатното лочене на котките, които не загребват водата, а създават струя към гърлото си.
Тяхното изследване е нещо повече от куриоз, като може да помогне за създаването на методи за преместване на течности, смята екипът от Масачузетския технологичен институт, Университета Принстън и Virginia Tech. Когато кучето лочи, то загребва вода с езика си, която изсипва в гърлото си - а често и по пода, както знаят стопаните им.
Котките закривяват езика си по друг начин, така че върхът му докосва повърхността на течността, пише БГНЕС. Изследователите са използвали високоскоростни записи, за да установят какво всъщност става - движението е прекалено бързо, за да бъде засечено от окото. Водата се залепя за гладкия връх на езика и докато той се връща в гърлото, инерцията позволява на котката да създаде водна струя. Домашната котка лочи около 4 пъти в секунда, докато по-големите котки в зоопарковете са доста по-бавни. По подобен начин може да се създават и роботи, и други механизми.
