Тази година се навършват 130 години от поставянето на основите на земеделската наука в България
Тази година се навършват 130 години от поставянето на основите на земеделската наука в България. Селскостопанска академия, като основна академична структура в аграрната област обаче, е в критично финансово положение. Причина за това са от една страна, натрупаните през последните години задължения, а от друга – намаления с 5 млн. лв. бюджет за 2012 г., който не може да осигури нормалното функциониране на системата. Вместо да бъде увеличен, заложеният бюджетът за 2013-та отново е по-нисък. Това предизвиква тревога и недоволство сред научните звена. Средствата не достигат както за осигуряването на основните научни, приложни и спомагателни дейности, така и за изплащането на заплатите на учените и специалистите до края на годината. Въпреки обещаното дофинансиране от страна на Министерството на земеделието и храните, положението на Академията си остава критично.
Нормално ли е учените, работещи в аграрната област, от която зависи продолствието на страната, да получават значително по-ниски възнаграждения в сравнение с колегите си в другите европейски държави, включително и Румъния?
Нормално ли е специалистите с висше образование, работещи в престижна научна организация, да получават възнаграждения, близки до минималната работна заплата? По отношение на заплащането те са приравнени с нискоквалифицирания персонал, въпреки че работата им изисква редица специални умения, владеене на чужди езици, работа със съвременно оборудване и технологии.
Навсякъде в нормалните държави хората на умствения труд получават възнаграждения в пъти по-високи от тези на останалите категории персонал (за САЩ – от 5 до 10 пъти!). Вярно е, че при тях финансирането е по друга схема и заплащането на труда е обвързано с получените резултати, но у нас хората, работещи в научни организации, все повече губят мотивация. Повечето от тях обичат работата си и са готови да я вършат въпреки тежките финансови условия, но в момента положението в Селскостопанска академия е стигнало критичната точка. Как да развиваш научна дейност и да разгръщаш творческия си потенциал, когато нямаш необходимите условия за това, когато си притеснен финансово и вместо да се концентрираш върху работата си, мислиш как да осигуриш хляба на семейството си?
Много надеждни и перспективни научни кадри се отказват от научното поприще и търсят други възможности. Намаляват кандидатите за докторантура – редовните докторанти получават стипендия 450 лв. месечно, а след като защитят, ги назначават като асистенти с основна заплата 360 – 400 лв. Младите хора не са склонни да работят за малко пари отговорна работа, свързана с умствено напрежение.
Пълния текст на писмото, изпратено до редакцията на AGRO.BG, четете в рубрика Актуално на портала...
