WWF участва в амбициозен проект за възстановяване на екологичните коридори в реката
Десет държави по поречието на Дунав, сред които и България, обединяват усилия в името на обща цел: опазването на застрашените мигриращи риби в басейна на реката. Стартиращата конференция по проекта „Свободен път за рибите по Дунав (MEASURES)“ се проведе в Университета по природни ресурси и науки за живота във Виена. На събитието присъстваха представители на ключови заинтересовани страни, както и на международни партньори по проекта, сред които и природозащитната организация WWF България.
Какъв е рискът?
Дунав е дом на някои от най-важните популации на есетрови и други мигриращи риби. В долното течение на реката, преминаващо по границата между България и Румъния, са останали единствените жизнеспособни размножаващи се популации на четири вида есетри в Европейския съюз. Това са моруната, руската есетра, чигата и пъстругата, чиято численост е подложена на драстичен спад през последните десетилетия.
Това е резултат от все по-сериозната човешка намеса, която поставя непреодолими бариери по миграционния маршрут на рибите. Изграждането на язовири и водноелектрически централи води до фрагментация на техните местообитания. Рибите вече не могат да се придвижват по течението на реката, за да се размножават и да достигат до местата си за хранене. В дългосрочен план тези прегради, заедно с други антропогенни дейности като прекомерния улов и замърсяването на местообитанията, ще доведат до изчезването на видовете, освен ако не се предприемат спешни мерки за тяхното опазване.
„Река Дунав е ключова артерия в Европа, свързваща важни биорегиони, икономики и култури. Опазването на биоразнообразието е от фундаментално значение за човешкото развитие, а реките са едни от най-застрашените екосистеми в глобален мащаб“, заяви Томас Хайнс от Университета за природни ресурси и науки за живота във Виена. „Нашият проект ще работи за възвръщането на ролята на Дунав като важен екологичен коридор, свързващ природното ни наследство и организмите, допринасящи за устойчивото бъдеще на реката.“
Какво ще направим?
За да възстанови старите и да създаде нови екологични коридори по втората най-дълга европейска река, проектът предвижда:
- идентифициране и картографиране на ключовите местообитания на мигриращите риби по поречието на река Дунав и нейните притоци;
- разгръщане на трансгранична стратегия за възстановяване и устойчиво управление на екологичните коридори;
- възстановяване на популациите на чига и руска есетра в два участъка на Дунав с цел запазване на генетичния им фонд;
- създаване на единна система, която да улесни достъпа до информация както за експерти и управляващи, така и за широката общественост;
"Поради специфичните си потребности по време на своя дълъг жизнен цикъл мигриращите риби са отличен биопоказател за екологичното състояние на водните екосистеми. Това важи в особена степен за мигриращите на дълги разстояния есетри, които предствляват природно наследство на целия Дунавски басейн", заяви Мария Качамакова, проектен ръководител на „Свободен път за рибите по Дунав (MEASURES)“. "По тази причина техният катастрофален спад беше отчетен като сериозен проблем както от дунавските държави, така и от Европейската комисия."
