На научна конференция бяха представени резултатите
Проект „Картиране и оценка на екосистемните услуги на степно-храстовите екосистеми (СХЕ) на територията на България (извън НАТУРА 2000)” се изпълнява от СУ „Св. Климент Охридски” с участието на Епсилон България и Картгео и се реализира с финансовата подкрепа на Финансовия Механизъм на Европейското Икономическо Пространство 2009-2014г по програма BG03 “Биологично разнообразие и екосистеми”.
Официално, проектът стартира на 24 август 2015 г. В рамките на повече от една година, екип от специалисти оцени и картира екосистемите тип „Степни и храстови екосистеми” на територията на цялата страна, извън НАТУРА 2000, като работата обхвана всички под-типове СХЕ: 501 „Арктически, алпийски и субалпийски”, 502 „Умерени и средиземноморски-планински” и 503 „Крайречни и мочурни” храсталаци. Проучването показа, че преобладаващата част (98%) СХЕ принадлежат към подтип 502 и само с по 1% те са представени в останалите два подтипа.
По време на работата по проекта, експертите от консорциума оцениха състоянието (IP индекс) и услугите (RESsC индекс), които предоставят 64 775 степно-храстови екосистеми (СХЕ) на територията на цялата страна и извън границите на защитените зони от Натура 2000.
Установи се, че преобладават СХЕ с растително покритие между 10 % и 25% (съставляващи 35% от всички СХЕ) и между 51 % и 70% (съставляващи 22% от всички СХЕ). Според индикатора за наличие на инвазивни видове, 83% от СХЕ попадат в категории за добро и много добро състояние (нямат или имат от 1 до 3 растителни вида), което повишава тяхното значение като естествени екосистеми.
Предоставяните екосистемни услуги от СХЕ, според методиката, са групирани в три основни типа:
- предоставяне на материални блага /продоволствени/
- регулиране и поддържане на състоянието на СХЕ /регулаторни и поддържащи местообитанията на съществени видове/
- услуги, предоставящи културни, религиозни и духовни ценности за населението.
Първата група включва индикаторите брой отглеждани домашни животни, както и диви животни за ловуване, количество биомаса, използвана за храна и такава за получаване на материали. Проучването показа, че по тези индикатори СХЕ попадат в най-високите категории, което доказва тяхното значение като източници на природен ресурс за населението.
Втората група включва индикаторите стабилизиране и контрол на ерозията, буфериране и ограничаване на твърдия оток, поддържане на полинатори и местообитания на донорски популации. Според повече от тези индикатори, СХЕ попадат в най-високите категории, като например за буфериране и ограничаване на твърдия отток 64% от тях са в категорията за много добро ниво на предоставената услуга.
Групата на културно-социалните услуги, които изпълняват СХЕ включва индикатори за емоционалната връзка човек-природа, изразяваща се в изпитване на духовна удовлетвореност от провеждани празненства или наблюдаване на природни забележителности, провеждане на сакрални и религиозни обреди, научни интереси и т.н. Тенденциите в социалните услуги показват, че като цяло СХЕ не са достатъчно известни и тяхната роля за предоставяне на екосистемни услуги от различно естество не е достатъчно оценена от обществото. От проведените анализи се установява, че населението все още много слабо се възползва от социалните услуги на СХЕ, като с най-нисък дял в цялостната оценка на тази група индикатори са научните и образователни интереси, както и възможността за духовно зареждане от контакта с природата на СХЕ.
Това поставя предизвикателство пред специалистите за тяхното популяризиране и опознаването им от всички възможни аспекти.
На 23 август 2016, СУ “Св. Климент Охридски“ и МОСВ подписаха споразумение за финансиране на допълнителни дейности по проект „Картиране и оценка на степно-храстовите екосистеми на територията на България извън Натура 2000“ (СХЕ-БГ). Със сключеното споразумение СУ „Св Климент Охридски“ в партньорство с „Епсилон България“ ООД и „Картгео“ ООД ще извършат картиране и оценка на екосистемните услуги на агроекосистемите в България и ще оценят социално-икономическите ползи от степно-храстовите и агроекосистемните услуги.
Изпълнението на дейностите ще продължи до края на м. април 2017 г., като ще бъдат обхванати всички три под-типа включени в агроекосистемите, съгласно методологията, предоставена от МОСВ - едногодишни култури (житни, зеленчукови и технически растения), трайни насаждения (плодови, черупкови, лозя и др.) и такива от смесено (едногодишни и трайни култури) земеползване. Социално-икономическите проучвания и последващите публични обсъждания ще ангажират всички заинтересовани страни, с цел повишаване на информираността на обществото устойчивото използване на СХЕ и АЕ.
