Концентрацията на вятърни паркове в Добруджа вече е предизвикала изместване на миграционния път на прелетните птици Via Pontica
Мерките за насърчаване на енергията от възобновяеми източници (ВЕИ) като изграждането на свързваща инфраструктура и разширяване на мрежата могат да влошат състоянието на видовете и местообитанията във всички защитени зони и миграционни пътища, в които ще бъдат разположени екоцентрали.
В края на юни ведомството изпрати плана за зелена енергия до 2020 г. в Европейската комисия, без да бъде гласуван от правителството и да премине през процедура по екооценка (ОВОС). Бизнес асоциациите от бранша се оплакаха, че стратегическият документ е писан "на тъмно", без държавата да се консултира с тях.
Експертите, изготвили екодоклада, смятат, че икономическото министерство не е предвидило как ще се възстановят вече нанесените щети върху ценна природа. Бурното развитие на ВЕИ обаче ще намали енергийната зависимост на България и доведе до спад на парниковите емисии, се посочва в документа.
МОСВ препоръчва да се определят територии, в които да не се строят екоцентрали, изискващи голяма площ (фотоволтаични и вятърни паркове) или променящи естествения ландшафт (водни централи).
Голям проблем се оказва пожелателният характер на мерките, което е затруднило експертите при изготвянето на оценката. Националният план предвижда създаването на карта за разпределението на потенциала на ВЕИ в страната и местата, на които могат да се изграждат зелени централи без риск за природата.
Картата трябва да бъде изработена и поддържана от новата агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), която ще наследи сегашната агенция за енергийна ефективност. Привличането на повече инвестиции в отрасъла, подобряването на сигурността на електрическата мрежа, насърчаването на малките децентрализирани мощности и енергията от биомаса са сред механизмите, които не са описани подробно.
Концентрацията на вятърни паркове в Добруджа вече е предизвикала изместване на миграционния път на прелетните птици Via Pontica. В България са инсталирани 275 ветрогенератора с мощност 351.6 мегавата, показват данни НЕК и доставичците на ток от март, цитирани в екооценката.
