Новата регулация е въведена заради законодателството на ЕС
От 1 януари фирмите, продаващи фотоволтаични панели, трябва да плащат на държавата такса за рециклиране на устройствата, но вносителите наскоро разбират за новата регулация. Продуктовата такса, която оскъпява панелите, е въведена заради законодателството на ЕС, но размерът й изглежда неоправдано висок. В комбинация с други финансови тежести, дори ако някои искат да си изгради слънчева централа за собствено ползване, това става почти невъзможно, пише "Капитал Daily".
Такса за рециклиране съществува за всякакви домакински, офис и професионални електроуреди и е нормално такава да има и за фотоволтаиците. В България обаче тя беше въведена без много шум и така много от фирмите изобщо не знаят, че са длъжни да правят отчисления. Тъй като повечето фотоволтаични централи бяха пуснати през 2012 г., все още е далеч моментът, в който панелите от тях ще трябва да се рециклират. Това обаче рано или късно трябва да се случи.
Бизнесът - изненадан
Много компании едва сега разбират за продуктовата такса, а отскоро ВЕИ асоциациите проучват ефекта й върху сектора. Тя идва на фона на пазар, който затихна след бума през 2012 г., и 20-процентното облагане на приходите на слънчевите и вятърните паркове, въведено миналия декември.
Всъщност за мярката би трябвало да се знае отдавна. През юли 2012 г. е приета обновена директива на Европейския съюз за отпадъците от електронно и електрическо оборудване, която за пръв път предвижда задължения за събиране, обезопасяване и рециклиране на фотоволитаични панели. Заради директивата е разработена нова наредба за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване, потвърдиха от министерство на околната среда. В средата на февруари изтече срокът, в който държавите членки трябва да въведат евродирективата в националните си законодателства. До крайния срок само България и Великобритания са въвели европейските изисквания, показва справка в сайта на европейската схема за рециклиране PV Cycle.
Колко струва
Съгласно наредбата, приета през ноември, за всички продадени панели фирмите дължат 1.95 лв./кг, или почти 1000 евро на тон. Тоест при средна маса от 20 кг на панел от 230 - 240 ватпика компаниите трябва да платят 39 лв. на държавата и да калкулират разхода в цената на устройството, както е при другите електронни устройства. При условие че един такъв струва около 240 лв. (без доставката и ДДС), то допълнителната такса е 12.5% върху цената.
От екоминистерството оправдаха размера на таксата, който важи от 2014 до края на 2017 г., с разходите за оползотворяване, но без да посочват конкретни изчисления. Исканите 1000 евро на тон обаче изглеждат твърде високи и спрямо международни оценки за тези разходи. Изследване по поръчка на генерална дирекция "Околна среда" в Европейската комисия, направено през 2011 г. (т.е. малко преди директивата), показва, че разходите по събиране и рециклиране варират между 210 и 290 евро на тон според специфичната технология на фотоволтаиците, т.е. в пъти по-малко от исканите от правителството средства. Според същото изследване всъщност нетните разходи са отрицателни, защото приходите от преработените материали са за над 2000 евро на тон, т.е. рециклирането на панели може да е печеливш бизнес.
Средствата от таксата трябва да се внасят в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), което представлява своеобразен фонд към екоминистерството. От ПУДООС обясниха за "Капитал Daily", че не знаят колко точно пари са постъпили от фотоволтаични панели, тъй като фирмите внасят пари на общо основание за стари електроуреди. Така общо по тази линия за 2013 г. в предприятието са внесени 262 хил. лв.
Частна алтернатива
Съществува и друг начин за покриване на екоизискванията. Наредбата предвижда фирмите да могат участват в организация за оползотворяване (рециклиране) на отпадъци и да заплащат вноска според количеството панели. Идеята е така да се стимулира механизъм за справяне със старите панели, който е по-близък до пазара. Организации отговарят за разделното събиране и рециклирането на старото оборудване. По закона през 2016 г. те трябва да съберат минимум 41% стари електроуреди спрямо средното тегло на уредите, пуснати на пазара през предходните три години. До края на 2020 г. този процент трябва да достигне 65.
