Времето не е на наша страна
Генетичните ресурси ще играят ключова роля в изхранването на света – особено, след като климатът се променя по-бързо от очакваното. Трябва обаче да се направи много повече за да се проучи, запази и използва биологичното разнообразие, което е в основата на световното производство на храни, според нова книга, публикувана от ФАО.
"Времето не е на наша страна", предупреждава книгата “Справяне с изменението на климата: роля на генетичните ресурси за прехраната и земеделието”. "През следващите десетилетия милиони хора, чийто поминък и продоволствена сигурност зависят от селското стопанство, аквакултурите, риболова, горското стопанство и животновъдството, ще бъдат изправени пред безпрецедентни климатични условия."
Ще бъдат необходими селскостопански култури, добитък, гори, водни организми, способни да оцелеят и да осигуряват храна в променящия се климат.
“Способността на растенията и животните, отглеждани от земеделските производители да издържат на променливите условия и да се адаптират към промените в околната среда, е пряк резултат от тяхното генетично разнообразие. Необходими са обаче по-големи усилия, за да се изучи и използва това многообразие като механизъм за справяне - необходими са и политики за подкрепа”, се твърди в книгата.
"В един по-горещ климат с по-тежки и променливи метеорологични условия, растенията и животните, отглеждани за храна ще трябва да имат биологичен капацитет да се адаптират по-бързо," казва заместник-генералният директор на ФАО Мария Хелена Семедо.
"Предотвратяването на по-нататъшни загуби на земеделски генетични ресурси и насочването на вниманието към тях и техния потенциал ще повиши способността на човека да ги адаптира към изменението на климата", добавя тя.
Такъв адаптивен подход ще изисква актуализиране на целите на селскостопанските програми за развъждане и размножаване - а в някои случаи и въвеждането на сортове, породи и видове, които не са били отглеждани преди.
Необходими са и подобрения на полевите и извънполевите програми за опазване на опитомени видове, техните диви роднини и други диви генетични ресурси, важни за храните и селското стопанство, както и политики, които насърчават устойчивото им използване.
“Формирането на познанията ни за генетичните ресурси за прехрана и земеделие - къде се намират, какви характеристики имат (например устойчивост на суша или заболявания) и как най-добре може да се управляват, също е от решаващо значение”, се казва в книгата.
Подобряването на знанията, опазването и използването на дивите растителни видове е много важно - те притежават генетични белези, които могат да бъдат използвани, за да се развият добре адаптирани култури в засегнатите от климата хранителни системи.
"Ние трябва да засилим ролята на генетичните ресурси и да помогнем на земеделските производители, рибарите и горските стопани да се справят с климатичните промени", казва Линда Колет, водещ редактор на изданието и секретар на Комисията на ФАО по генетични ресурси за прехрана и земеделие, чието заседание започна вчера (заседанията се провеждат през две години).
Множество приспособени към локалните условия сортове и породи култури и животни, както и дървесни видиве, риби, насекоми и микроорганизми, не са добре изучени и могат да бъдат загубени, преди тяхната потенциална роля в адаптирането към изменението на климата да бъде установена. Трябва да се положат усилия за избягване на практики, които унищожават биологичното разнообразие или застрашават стабилността на селскостопанските екосистеми - например използването на широкоспектърни инсектициди, които влияят върху опрашителите.
Подробности четете в рубрика Актуално на портала...
