БДЗП и БФБ изпратиха свои становища до заинтересованите институции
Поредно предложение за удължаване на ловния сезон беше внесено в 43-то Народно събрание. Предложението за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча предлага удължаване на сезона за лов на диви патици и гъски с един месец – до 28 февруари.
БДЗП и БФБ изпратиха свои становища до заинтересованите институции, в които изразяват своята тревога и превеждат научни аргументи и данни в полза на запазването на сегашната продължителност на ловния сезон.
Искането, внесено в Парламента, е базирано на два основни аргумента – а) че в съседни на България страни ловният сезон е по-дълъг и б) че гъските нанасят щети на посевите през февруари, когато няма лов. В становището на БДЗП се доказва, че тези два довода са несъстоятелни и не почиват на реални факти.
Данните от провеждани в България проучвания на зимуващите гъски показват, че сега действащият ловен сезон адекватно обхваща периода на пребиваването им и аргументът, че продължителността на лова на гъски продължава 9 до 15 дни е несъстоятелен и не отговаря на реалните факти. Първите високи числености на територията на България се регистрират още през месец октомври – по поречието на р. Дунав. БДЗП привежда данни, които показват значителни числености на водоплаващи птици в района на Свищов-Белене и Шабла – Дуранкулак.
В обосновката на предложеното удължаване на ловният сезон некоректно са представени ловните сезони в съседни на България страни. Като страна член на ЕС, България би трябвало да съобразява своето законодателство с духа и правилата на това на ЕС, а не на страни извън Съюза, които тепърва трябва да синхронизират законодателството си с европейските норми. Неотдавнашните промени в ловното законодателство на Румъния са обект на жалба до ЕС, а конкретно голямата белочела гъска се ловува само до 15 януари. Неправилно и заблуждаващо е да се представя, че в Гърция ловният сезон продължава по-дълго от този в България! Основни ловни видове водолюбиви птици се ловуват до края на януари (Anas crecca, A. platyrhynchos, A. Strepera), a останалите - до първата десетдневка на февруари. Същевременно обаче е важно да се отбележи, че Гърция забрани лова на гъски във всички свои защитени зони за птиците от мрежата Натура 2000, което не е налице като факт в България и съответно у нас могат да бъдат нанесени значително по-големи щети на прелетните популации при евентуално удължаване на лова.
Същевременно сериозен проблем е и отстрелът на защитени видове (червеногуша гъска, малка белочела гъска, сива гъска, белоока потапница) в смесени ята и липсата на обособени неловни участъци в местата от Натура 2000 като част от ангажиментите по прилагане на европейското природозащитно законодателство. Липсата на въведени ограничения в лова на територията на специално защитените зони за птици, води до наличие на значително безпокойство на хранещите се и нощуващите в района птици. Данни от проведени през последните 4 г. проучвания на територията на едно от най-значимите в международен план места - Натура зоните „Шабленски езерен комплекс” и „Дуранкулашко езеро”, показват ясна зависимост и влияние на избора на места за нощуване на гъските под влияние на ловния сезон. Същевременно данните от проучвания, проведени в рамките на проект LIFE+ „Опазване на зимуващата популация на световно застрашената червеногуша гъска”, показват, че най-значимите концентрации на червеногушата гъска се установяват именно през месец февруари.
Удължаването на ловният сезон през месец февруари би могло да има значително негативно влияние върху световната популация на вида, която се концентрира до 86% в района на тези две езера (54 000 червеногуши гъски през м. януари 2013 г.). Червеногушите гъски, както и останалите видове гъски спадат към така наречените “capital breeders”, което означава, че птиците натрупват основната част от енергийните запаси, които ще са им нужни за прелета към местата на размножаване и за започване на гнезденето, именно в местата на зимуване. На практика наличието на лов в непосредствена близост до местата на нощуване и хранене ще доведе до повишени енергийни загуби при гъските и ще препятства натрупването на достатъчно хранителни запаси за успешен размножителен сезон.
По отношение на вторият аргумент от исканото удължаване на ловния сезон – че гъските нанасят значителни щети на посевите – БДЗП превежда данни, които доказват, че тези твърдения са необосновани и некоректни. От проведени на територията на България научни изследвания за установяване на щети от пашата на зимуващи гъски (Дерелиев,2000), не се установяват щети, а проучванията в рамките на проекта LIFE+ „Опазване на зимуващата популация на световно застрашената червеногуша гъска”, показват, че през първата година на изследването не са установени щети (Петков, 2013), а през втората са установени щети в размер от 15% от добива на пшеница на хектар. В рамките на този проект и съвместно със земеделски производители от района на изследването е разработена специална агро-екологична мярка, която е залегнала в новия програмен период и цели именно подпомагане и компенсиране на земеделски производители в районите на срещане на червеногушите гъски. През 2012 г. бе защитена и въведена компенсаторна мярка за хранителни местообитания на зимуващи, по която по официални данни за периода 2012–2014 г. на земеделски производители от България са изплатени над 2 700 000 евро като част от тази агроекологична мярка.
На практика удължаването на ловния сезон няма да допринесе за предотвратяване на щети, но ще попречи на реализирането на агро-екологичната мярка, насочена към опазване на хранителните местообитания на червеногушата гъска и стимулиране на подходящи земеделски практики сред местните стопани и ще се компрометира експертна и полева работа, насочена към подпомагане на земеделски производители в България.
В заключение в становището на БДЗП се изтъква, че евентуално удължаване на ловния сезон би поставило страната ни пред два риска, произтичащи от членството ни в ЕС: а) Започване на наказателна процедура за нарушение на Директивата за птиците (при предишни опити за удължаване на ловния сезон през 2008 и 2011 г. ЕК предприе мерки за предупреждение на правителството) и б) Компрометиране на агроекологичната мярка за зимуващите гъски и евентуално възстановяване на средства от бюджета. Фермерите, които са получили средства по нея (досега над 5 милиона лева) са поели 5-годишен ангажимент и получават плащания всяка година. Мярката е приета от ЕК при сегашното ловно законодателство, гарантиращо липса на безпокойство от лов през февруари и удължаването на ловния сезон може да се тълкува като промяна на контекста.
