WWF България организира кръгла маса във Враца за Регламента за възстановяване на природата и възможностите за граждански натиск и участие
Какви са заплахите пред европейското екологично законодателство, как могат гражданите да предотвратят отслабването на ключови екологични стандарти и да защитят правото си на чиста околна среда? Това беше основната тема на кръглата маса „Планът за възстановяване на природата: мерки, граждански права и възможности“, организирана от WWF България на 10 юни в Природозащитен център „Натура“ във Враца. Кръглата маса е част от международната инициатива „Заедно за природата“, чиято основна цел е да подобри диалога и сътрудничеството между граждани, отговорен бизнес, институции и учени в областта на опазване на природата и така да помогне за адресиране на трите най-големи предизвикателства на нашето време − климатичната криза, замърсяването и загубата на биологично разнообразие.
Събитието идва в момент, когато на европейско ниво тече процес по преразглеждане на ключови екологични закони, като Рамковата директива за водите и директивите за природните местообитания и за птиците. Обявената цел е намаляване на административната тежест и повишаване на конкурентоспособността, но планираните промени не са само технически, предупреждава WWF. Съществува риск под натиск на бизнеса сериозно да бъдат отслабени ключови екологични стандарти, изграждани с десетилетия − срещу химикалите, пестицидите, обезлесяването и т.н. − и то в момент, когато хората у нас все по-активно се интересуват от правото си на чиста околна среда.
„Нараства броят сигнали от граждани към нас, представителите на неправителствени организации, за системни проблеми в управлението на природните ресурси.“ Това каза Нада Тошева, ръководител на програма „Защитени видове“ във WWF, при откриването на събитието. „Наблюдаваме все по-голям интерес на гражданите към обявяването на нови защитени територии – като начин на защита срещу неустойчиви бизнес проекти. Нашата цел е да овластим гражданите в защитата на техните права, като ги информираме за инструментите за гражданско участие“, допълни тя.
Един от тези инструменти са предвидените в Регламента за възстановяване на природата граждански консултации за Националните планове за възстановяване на природата. Проектите на плановете трябва да бъдат изготвени от държавите членки до началото на септември 2026 г. и да съдържат конкретни мерки за възстановяване на увредени екосистеми, включително в градска среда, за адаптация към климатичните промени и за подобряване на продоволствената сигурност. Един проблем в процеса на гражданско участие у нас обаче е липсата на вътрешен нормативен акт на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), който да конкретизира процедурата за разработване и приемане на Плана – отговорни институции, срокове за разработване на плана и провеждане на обществени консултации и т.н. Това не пречи обаче на гражданите да се запознаят с регламента и да изразят своите становища към МОСВ съвсем свободно. Това каза Добромир Добринов, старши експерт „Природозащитно законодателство“ към WWF.
Друга възможност за защита на правото ни на здравословна околна среда е гражданският натиск за картографиране на градски зелени пространства. Регламентът за възстановяване на природата изисква държавите членки да картографират общата национална площ на градско зелено пространство и на покритието на дървесните корони в градските зони и да гарантират, че до 2030 г. тези площи не намаляват, а след 2031 г. се увеличават.
„Добре е повече граждани да настояват общините да картират зелените екосистеми в града – колкото по-голям натиск има, толкова по-голям шанс има да се случат нещата. А защитата на градските зелени пространства означава по-малък риск от наводнения, по-чист въздух, повече места за отдих и намаляване на ефекта на градския топлинен остров.“ Това каза Катерина Раковска, старши експерт „Политики за биоразнообразие“ във WWF.
Гражданите могат също така да се включат в петицията на WWF за защита на европейското екологично законодателство, вече подписана от половин милион граждани на ЕС, както и в общественото обсъждане на Директивата за местообитанията и Директивата за птиците, което тече на страницата на Европейската комисия до 10 август 2026 г.
