Тропиците вече са се затоплили с около 1 градус през последния век
През последните години много се пише за ефектите на глобалното затопляне върху по-студените части на планетата - полярните региони, ледници и алпийския пояс на планините. Всъщност някои от най-топлите места на Земята и по-специално тропическите гори могат да се окажат дори по-уязвими от измененията в климата, сочи анализ на онлайн изданието Yale Еnvironmеnt 360. Все още не съществува консенсус сред учените по отношение на това как климатичните промени се отразяват върху тропическите гори. Въпреки това се увеличават доказателствата, които потвърждават, че един по-топъл свят по всяка вероятност ще доведе до по-голяма смъртност на някои видове, които виреят там, смятат учени. Според тях по-честите топли вълни ще доведат до разпространението на болести, които по всяка вероятност ще засегнат много от обитателите на тропическите райони. Не е изключена и възможността покачването на температурите да доведе до засушаване и по-чести пожари в тропическите горски екосистеми, които са биологично най-богатите на планетата.
Тропически видове са много чувствителни към горещо време, обясняват експерти. Топлинните разлики през годината са минимални и много от видове са приспособени към точно определена температура.
Учените са установили, че тропиците вече са се затоплили с около 1 градус през последния век. Тези повишени температури по всяка вероятност ще си взаимодействат с естествените атмосферни колебания, но това може да означава също по-интензивни и чести горещи вълни.
В тропиците температурата се променя с надморската височина, като на всеки хиляда метра тя спада средно с 6 градуса по Целзий. По тази причина много от тропически видове обитават райони с определена височина и тесен температурен диапазон. Някои организми се срещат само в горещите низини, други живеят в средата, трети населяват хладните и облачни планински върхове. В резултат на глобалното затопляне в голяма беда могат да се окажат именно последните. Причината е, че те живеят високо в планините, където техните популации са генетично изолирани от тези в други планински райони и затова в тях често се развиват в уникални, локално ендемични видове. Тропическите планини вероятно са населени от повече ендемични видове, отколкото има където и да е другаде на Земята. С повишаването на температурите популациите, населяващи изолираните високопланински райони, няма да има къде да отидат, което според учените може да доведе до силното им намаляване и дори пълното им изчезване.
Уязвимостта на тропическите животни се илюстрира от съдбата на красивото австралийско животно бял опосум (Hemibelideus lemuroides), което се среща само в една планинска местност в северната част на планината Луис в Североизточна Австралия. Видът, които населява хладни, мъгливи гори над 1100 м, в миналото е бил много популярен сред туристите. През 2005 г. този ендемичен вид изчезва след преминаването на гореща вълна през региона. След дълги проучвания учени откриват четири оцелели опосума в малък участък в гората. Белият опосум засега оцелява, но от пълното му изчезване ни дели още една гореща вълна, твърдят учените.
Стив Уилямс и екипът му от университета "Джеймс Кук" са световни лидери в изучаването на въздействието на глобалното затопляне върху тропическата дива природа. Те измислят сложни компютърни модели за това какви може да са последиците от покачването на температурите за бозайници, птици, влечуги, земноводни и гори в Северен Куинсланд. Техните модели показват, че смъртността при някои видове ще се увеличи драстично, ако температурите се покачат с повече от 2-3 градуса по Целзий (Междуправителствената експертна група по изменение на климата прогнозира средно повишаване на температурата с 1.4-5.8 градуса по Целзий до края на този век.) Ако температурите се повишат с 5-6 градуса по Целзий, моделите показват, че повечето ендемични диви животни в северната част на Куинсланд ще бъдат унищожени напълно.
