Основните забележки на представителите на екологичните организации са свързани с липси на ключови за плана елементи
Двайсетата среща на тематичната работна група за разработване на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021 – 2027 г. приключи с противоречиви резултати и представи документ, който се нуждае от сериозно допълване, за да отговори на целите, заложени в Зелената сделка и Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Основните забележки на представителите на екологичните организации са свързани с липси на ключови за плана елементи, сред които най-важните са:
- Липса на остойностени индикатори за резултат, които да показват как и с колко предлаганите интервенции ще допринесат за постигането на целите на ОСП и Зелената сделка.
- Почти пълна липса на индикатори за резултат по отношение на биоразнообразието и Натура 2000.
- Липса на цялостен, логично обвързан проект на стратегическия план с анализ на потребностите, поставените количествени цели и приоритети и предлаганата за постигането им интервенционна логика с интервенции и предвидените за тях бюджети.
- Непълно съответствие с Националната приоритетна рамка за действие за Натура 2000 (НПРД) и липса на обоснованост на някои от интервенциите във връзка с НПРД. Например биологичното производство е посочено като интервенция, допринасяща за опазване на биоразнообразието, но не става ясно точно кои дейности, включени в обхвата на биологичното производство, ще допринесат за опазване на биоразнообразието и как.
- Липса на достатъчно средства за биоразнообразие, а наличните не отговарят на необходимите средства, заложени в НПРД.
- Липса на механизъм за мониторинг и контрол на ефекта от прилагането на интервенциите върху биоразнообразието. Това в комбинация с липсата на индикатори за резултат обуславя невъзможността за реална оценка на целесъобразността на интервенциите, заложени в новия план.
“В настоящия му вид стратегическият план не взема предвид важни препоръки и предложения, които екологичният сектор е отправял до момента на работната група – казва Ирина Матеева, отговорник Европейски политики в БДЗП. – Освен, че не обръща нужното внимание на опазването на застрашени видове, в него липсва ясна обвързаност между предлаганите интервенции и целите за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, както са заложени в НПРД и международните стратегически документи. Тревожно е, че за всички интервенции за опазване на дивата флора и фауна, включително мярката Натура 2000 са заложени значително по-малко средства, отколкото са посочени в одобрения от Европейската комисия НПРД. За сметка на това мярката “Пасторализъм”, за която е отчетено, че е оказала негативно влияние върху местообитанията в алпийската зона, продължава да е заложена в проекта на Стратегическия план и то със значителен бюджет от 8 милиона евро. Въпреки че на срещата получихме уверението, че се работи по подобряването на Стратегическия план, считаме за важно да споделим опасенията си. Не трябва да забравяме, че Стратегическият план се изпълнява с публични средства на българските и европейските данъкоплатци и тези средства трябва да се разходват за обществени ползи, като защитата на природата и здравословната храна са най-важните от тях.”
Коалиция „За да остане природа в България“ се обедини около следните препоръки, с които настоява Стратегическият план да бъде съобразен и променен в предстоящите срещи на работната група:
- Изготвяне на подробна и качествена екологична оценка и оценка за съвместимост на стратегическия план, тъй като в него се съдържат интервенции с потенциално значително отрицателно въздействие върху биоразнообразието и околната среда. Мерките и условията, залегнали в оценките и решението на МОСВ, следва да се интегрират в самите интервенции и да са част от условията.
- Изготвяне и представяне за съгласуване на ясна и конкретна интервенционна логика, следвайки приетите указания на Европейската комисия, като се поставят остойностени цели и се предвидят съответни индикатори за резултат.
- Поставяне на ясна връзка между мерките, одобрени в НПРД и съответстващите им екосхеми и интервенции от Стратегическия план, като в описанието на всяка екосхема/интервенция се посочи номера на съответстващата мярка от НПРД, целевата стойност, която следва да бъде постигната за 5-годишния период, съответен индикатор за резултат, както и начин за мониторинг и контрол.
- Включване на индикаторите за резултат (R) и индикаторите за въздействие (I), измерващи ефекта от вложените средства, във всяка интервенция по отношение опазване на биоразнообразие, качеството на почвите, водите и въздуха.
- Предвиждане на мониторинг и контрол на ефекта на всички мерки по Стратегическия план върху биоразнообразието, водите почвите и въздуха. Предвиждане на механизми за спиране или промяна на мерки, които се оказват неефективни или увреждащи биоразнообразието.
- Преработване на екосхемата, свързана с разнообразяването на култури, за да съответства по смисъл на съответната мярка в НПРД и средствата за нея да са съобразени с предвидените по НПРД, а останалите да бъдат пренасочени към екосхемите, свързани с тревни местообитания и екологична инфраструктура. Интегриране на реални дейности в екосхемата за биологично производство, свързани с опазване и възстановяване на биоразнообразието.
- Цялостно съобразяване на средствата във финансовия план, необходими за опазване и възстановяване на биоразнообразието, с одобрените средства по НПРД, като се направи ясна връзка от кои интервенции и екосхеми се осигурява финансирането на съответните мерки от НПРД.
Тези препоръки са отразени и във внесеното от представителите на екологичните организации в тематичната работа група становище по темата до заместник-министъра на Министерството на земеделието вчера.
Припомняме, че извършената от BirdLife Европа и Европейското бюро по околна среда оценкапостави на българския стратегически план оценка “лош” по отношение на параметри, като: пространство за природа; опазване на пасища и ливади, блата и влажни зони; пари за защита на биоразнообразието и климатични дейности; увреждащи субсидии и въвличане на природозащитни НПО.
Предстои Стратегическият план да бъде внесен за коментари в Европейската комисия, както и да бъде предоставен за обществено обсъждане. Коалиция “За да остане природа в България” ще продължи да настоява за преработването му съобразно заложените в Зелената сделка цели и визия на Европейската комисия за Общата селскостопанска политика, която предвижда тя да бъде по-справедлива и по-зелена.
