Металните пластини се използват за идентифициране на птиците от десетилетия
Маркирането на пингвини чрез поставяне на метална пластинка над перката намалява шансовете им за оцеляване и възпроизводство. Това сочат резултатите от изследване на френски учени, публикувано в списание "Nature". Маркираните императорски пингвини имат с 40% по-малко малки от немаркираните и живеят по-кратко.
Металните пластини се използват за идентифициране на птиците от десетилетия. Удобството е, че позволяват разпознаване на маркираните птици от голямо разстояние. Предишни изследвания също са показвали, че те вредят на пингвините - например, като създават допълнително съпротивление при плуване и отразяват светлина по начин, който привлича хищници. Други по-ранни проучвания не са демонстрирали какъвто и да било ефект върху маркираните птици. Затова групата учени от Университета в Страсбург е решила да проследи пингвините в продължение на 10 години, за да стигне до по-категорични резултати.
Авторите на изследването са проследили и наблюдавали група от 100 императорски пингвина от колония на остров Посесион близо до антарктическия бряг. Половината изследвани птици са били маркирани с метална пластина, а под кожата на останалите са били имплантирани миниатюрни предаватели. След десетгодишно наблюдение имало 18 останали живи пингвина с предаватели и само 10 от тези с металните пластини. През размножителния сезон маркираните с пластинка пристигали на острова значително по-късно от контролната група, търсенето на храна им отнемало по-дълго време и като цяло отглеждали много по-малко малки.
През последните години към научните наблюдения върху пингвини има повишен интерес, тъй като се очаква да предоставят важни данни за въздействието на климатичните промени върху морските екосистеми. Но в светлината на новото изследване може да се окаже, че използването на един от основните инструменти за тези наблюдения не е етично оправдано. Друг проблем, който изследването повдига, е, че маркирането на пингвините с метална пластина явно може да влияе върху научните резултати от наблюденията и така поставя под въпрос тяхната валидност.
Авторите на изследването от Университета в Страсбург изцяло са възприели имплантираните предаватели като заместител на пластините. Затруднението при този метод обаче е в нуждата от специално устройство за разчитане на сигналите, както и в невъзможността обозначените птици да бъдат разпознати, ако не се приближат достатъчно до антената.
