Работата на създадената от министър Попов работна група получи най-висока оценка от депутатите от всички парламентарни групи
МОСВ представи вчера пред парламентарната Комисия по околната среда и водите предложения за законодателни промени за ограничаване на неприятни миризми, подготвени от работната група, създадена със заповед на министъра на околната среда и водите Юлиян Попов.
В работната група, ръководена от зам.-министър Ренета Колева участваха експерти от МОСВ, Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), както и от Министерството на здравеопазването (МЗ) и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
Общото заключение на работната група е, че създаването на нормативна уредба с разписани отговорности и процедури за контрол от страна на всяка институция е в основата на решението на проблема с неприятните миризми на държавно ниво. Отношение към процеса имат МОСВ, МЗ, МРРБ, Министерство на труда и социалната политика, Министерството на земеделието и общините. Според експертите трябва да се предложи подходящ метод за оценка на миризмата чрез използване на факторите честота, интензивност, продължителност, чувствителност и местоположение/рецептор. Необходими са промени в нормативната уредба, контролни мерки и санкциониране на нарушенията.
Промените в Закона за здравето налагат издаване на Наредба за определяне на възможните въздействия на миризмите върху здравето на населението, методите и специфичните критерии за оценка на въздействието на миризмите, определянето на изисквания и въвеждането на норми за осигуряване на здравна защита на селищната среда и прилежащата ѝ територия и определяне на хигиенно-защитни зони.
Заедно с това е необходимо да се разработи Ръководство за моделиране на миризма, в т. ч. дефиниране на термина „неприятна миризма“. Да се инициира промяна в устройственото планиране на инвестиционните предложения, които да осигурят разписването на наредба с изисквания за планиране на инвестиционни предложения за промишлени инсталации според тяхното местоположение и отстояние от населени места.
Неизбежна е и промяна в Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС, за да се включат миризмите като фактор за обследване в рамките на процедурата, като се изисква подробно и мотивирано становище от здравните власти.
По отношение на процедурата по издаване на комплексните разрешителни има предложение да се заложи изискване за изготвяне, изпълнение и редовен преглед на план за управление на миризмите за всички инсталации. Този план следва да е основен инструмент за предотвратяване, справяне с интензивно миришещите вещества и контролиране на миризмата в промишлени съоръжения или съоръжения за отпадъци.
Засилване на контрола е сред основните мерки, предвидени според правомощията на съответните контролни органи за ограничаване на неприятни миризми от промишлените инсталации. Необходимо е да се регламентират конкретно контролните функции на службите по трудова медицина, структурите към МТСП и МЗ.
Сред законовите промени, които се предлагат, е и създаването на единна Методика за установяване разпространението на неприятни миризми от промишлени източници, реда на установяването и налагането на санкции за нарушителите. Препоръката е размерът на санкциите да гарантира ефективна възпираща функция.
„В различните страни проблемът е решен по различен начин, няма решение на ниво ЕС, нито уеднаквен модел“, каза министър Юлиян Попов в началото на изслушването по темата. „Въпросът стана остър, защото се повиши чувствителността на българина към неприятните миризми, към шума, ландшафта, както и към светлинното замърсяване“, заяви министърът. Той увери, че са положени сериозни усилия, за да се проучи проблемът и да се очертаят решения на проблема за миризмите. За пример той даде Русе и Разград, където проблеми с миризмите има от години. В Русе са предприети мерки, но все още не е преодолян проблемът. Зам.-министър Петър Димитров разказа как МОСВ е ликвидирало проблема с неприятните миризми в Разград, където източникът се е оказал замърсяване на реката.
Заместник-министър Ренета Колева представи подробно акценти от анализите на работната група по отношение на методите за оценка на миризмите и техните приложения; нормативната уредба и опита на страните от и извън ЕС за специфични критерии по въздействие на миризмите, гранични стойности, методики за оценка, подходи за измерване на миризмите и законодателни решения.
Прегледът на регулациите в други страни сочи, че Белгия, Германия и Унгария имат законодателство на национално ниво. В Белгия са предвидени разпоредби за инсталациите за компостиране, във Фландрия има изисквания за кланици, пречиствателни станции за отпадъчни води, предприятия за асфалт и др. В Германия са действащи Насоки за миризмата в атмосферния въздух, в които се определят критерии за защита срещу неприятни миризми (произтичащи от промишлени и животновъдни съоръжения). Там са определени гранични стойности съответно за жилищни и смесени зони и за търговски, промишлени и селскостопански площи. В унгарското национално законодателство има дефиниция на емисиите на миризми – това е замърсител на въздуха или смес от вещества с ефект на миризма, който не се характеризира ясно от неговите компоненти. В Австрия няма разпоредби на национално ниво, но има насоки за целеви стойности за спа курортни зони при превишаване на миризма, измерена по определена скала. В Италия има няколко регионални закона, а в Нидерландия има специфично законодателство относно миризмите само за животновъдството.
