През 2025 организацията продължи неуморно да работи за опазване на горите, водите и дивите животни, за разширяване на мрежата от защитени територии, за по-добра адаптация към климатичните изменения и справяне с проблеми като енергийната бедност
Природозащитата в България бе изправена пред редица предизвикателства през 2025 година. Могат да се дадат много примери за проблеми и трудности. И макар да е изключително важно те да бъдат адресирани, също толкова важно е да обръщаме внимание на положителните развития за природата и хората. Такива има и от WWF България се гордеят, че много от тях са резултат именно от тяхната дейност.
През 2025 организацията продължи неуморно да работи за опазване на горите, водите и дивите животни, за разширяване на мрежата от защитени територии, за по-добра адаптация към климатичните изменения и справяне с проблеми като енергийната бедност, за овластяване и приобщаване на вдъхновяващи млади хора към опазването на околната среда.
Работата по толкова разнообразни проекти ни отвежда в различни посоки и места. Обединяващият фактор обаче винаги е грижата за природата. Радваме се да представим някои от най-значимите успехи за изминалата година:
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) предвиждаше санитарни дейности за премахване на дървета, увредени от снеголом, снеговал и корояди, както и отгледни сечи, в Национален парк „Пирин“. Макар подобни мерки да са уместни в стопански гори, това не е така, когато става дума за национален парк. Необмислените санитарни сечи водят до намаляване на мъртвата дървесина и ценните стари дървета, което оказва силно негативно въздействие върху биологичното разнообразие. След обжалване от страна на WWF България, Върховният административен съд отхвърли решението на МОСВ за сечи в Пирин. Вярваме, че това развитие ще има дългосрочен положителен ефект за опазването на природата не само там, а и в другите национални паркове у нас.
Нови две територии бяха обявени за защитени по наше предложение
След като през 2024 г. две местности (Златишка букова гора и Крайречната гора) бяха обявени за защитени по предложение на WWF България, през 2025 г. МОСВ издаде заповеди за обявяването на още две защитени територии по наше предложение – Маринов дол и Сазладжата. Те заемат обща площ от над 2700 декара и поставят под закрилата на закона гори от бук, благун и смърч, както и местообитания на редки и защитени видове птици като черен щъркел, скален орел, червеногръдка и др. Процесът беше подкрепен от Starbucks България, част от AmRest Group, която е първият бранд в страната, инвестирал средства в обявяване на нови защитени територии. Нашите съвместни усилия получиха и номинация в категория „Най-успешна кампания, акция или инициатива“ в Годишните награди за биоразнообразие и климат 2025 на Българска фондация Биоразнообразие.
WWF България публикува анализ за горските пожари у нас
През последното десетилетие горските пожари в България стават все по-чести, по-интензивни и засягат все по-големи територии. Техният мащаб, както и щетите, които нанасят върху природата, имуществото и човешкото здраве, засягат всички ни.
През 2025 г. WWF посвети много усилия на тази тема. Част от дейността ни беше и разработването на анализ на ситуацията с горските пожари в страната, който обхвана периода 2010 – 2024 г. Според данните в него над 90% от огнените бедствия възникват в резултат от човешка намеса – преднамерено или поради небрежност. Освен че обобщава ключова информация, анализът дава и ценни насоки за по-ефективна превенция на пожарите.
Близо 300 000 декара гори бяха унищожени в пожари през лятото на 2025 г., а безброй диви животни намериха смъртта си в пламъците. Стотици пожарникари, горски служители, военни и доброволци се бореха героично с пламъците, често с риск за живота и здравето си. Липсата на специализирани самолети и хеликоптери за гасене на огъня обаче правеше борбата особено трудна. Затова WWF България организира петиция до премиера Росен Желязков, с която настоя Министерски съвет (МС) незабавно да пристъпи към изпълнение на решението на Народното събрание от 2024 г. за закупуване на специализирана летателна техника за гасене на пожари от въздуха. Повече от 13 500 души подкрепиха петицията. Тя беше официално внесена в МС през октомври.
Повече от 2000 дарители подкрепиха кампанията ни за борба с горските пожари
Във връзка с горските пожари през лятото набирахме средства за две наши партньорски организации – Националната асоциация на доброволците в Република България, чиито представители неуморно се бореха с огъня, и Зелени Балкани, чийто Спасителен център в гр. Стара Загора помага на животни, пострадали при пожари. Повече от 2100 души дариха общо 64 662,20 лева. Те бяха разпределени поравно между двете организации – всяка от тях получи по 32 331 лева. Благодарим за доверието на всички дарители!
WWF България с принос за откриването на представителство на FSC® у нас
Едно от важните събития на 2025 г. беше разкриването на представителство на мрежата FSC® в България. FSC® е най-разпознатата в света марка за устойчиво управлявани гори. Официален партньор на мрежата у нас стана Сдружение „Устойчиви гори“ – коалиция от неправителствени организации, бизнеси и експерти.
WWF България инициира въвеждането на сертификацията по системата на FSC у нас преди повече от 20 години, а от 2014 г. координира процеса по разработване на национален стандарт, съобразен с характеристиките на местните гори и законодателство. Провеждаме и редица специализирани обучения по темата. През пролетта на 2025 г. например лесовъди от пет горски предприятия преминаха обучение по ревизирания национален FSC стандарт на България.
Заедно с Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП) организирахме учебно пътуване на тема “Трансформация на горски култури” на териториите на горските стопанства Ивайловград, Крумовград и Благоевград. То обедини горски експерти от България, Словакия и Унгария, които обмениха опит за различни практики, прилагани в горите, подлежащи на трансформация. Целта на учебното пътуване беше да се демонстрират дейности, които подобряват структурата и устойчивостта на горите към различни природни нарушения. Събитието се състоя в рамките на проект „Климатично-интелигентно управление на горите в Централна и Източна Европа“.
Организирахме и теренно обучение, посветено на развитието на екологичния туризъм
Представители на горския сектор се включиха в организираното от WWF обучение на тема „Възможности за диверсифициране на приходите за горите чрез развитие на специализирани форми на екологичен туризъм“. То се проведе през юни на територията на Държавно горско стопанство – Провадия. Акцент в програмата бяха нарастващите възможности пред държавните горски и ловни стопанства за развитие на природоориентиран туризъм – наблюдение на диви животни, фотолов, пешеходни преходи и други форми на приключенски туризъм. По време на обучението бяха обменени опит и идеи за изграждане на укрития за наблюдение на диви животни, а експерти споделиха добри практики от страната и чужбина.
Тригодишният съвместен проект на WWF и EVN за възстановяване на крайречната гора до гр. Стамболийски бе отличен с престижна награда
Инициативата „Заедно за природата“ на WWF и EVN получи трета награда в категория „Инвеститор на годината“ на конкурса за отговорен бизнес, устойчивост и многообразие на Българския форум на бизнес лидерите (БФБЛ). През 2022 г. EVN стана наш поддръжник за възстановяването на крайречната гора, която засадихме на брега на Марица, близо до град Стамболийски. През 2025 г. в конкурса на БФЛБ участваха цели 100 корпоративни инициативи с принос към обществото и сме изключително горди, че нашето партньорство с EVN бе сред отличените.
„Възстановяване на гори при променящ се климат“ - нов филм от поредицата на WWF България - беше представен пред публика
При голям интерес премина премиерата на филма „Възстановяване на гори при променящ се климат“, състояла се през март 2025 г. Десетки специалисти от горския сектор, колеги и съмишленици гледаха лентата, която е част от поредицата „Добри практики при устойчивото управление на горите”. Филмите от поредицата, заснети от Biota Films и WWF България, са създадени в отговор на нуждата от специализирана информация за модерни и щадящи горскостопански практики.
Обединена българска банка (ОББ) подкрепи програмата на WWF за опазване на вековните гори в България чрез специална кампания. Тя включваше дарения за първите 40 000 битови сметки, платени с Кейт, дигиталния асистент на банката в приложението ОББ Мобайл, в рамките на 2025 г. Така ОББ показа своята ангажираност към насърчаването на устойчивостта и опазването на природното богатство на България. Благодарим за подкрепата!
В края на годината официално бе въведена постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Решението цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона.
WWF България има ключова роля за постигането на този важен успех. Ние провеждаме дългогодишни изследвания на популациите на есетрите, осъществяваме програми за зарибяване, работим за локализиране и опазване на местата за размножаване и активно подкрепяме въвеждането на по-строги мерки за защита. Научните данни и експертизата на WWF България са от съществено значение за обосноваване на необходимостта от постоянна забрана.
Зарибихме Дунав с още 6500 есетри
През лятото заедно с наши партньори пуснахме в Дунав 6500 есетрови риби от критично застрашения вид руска есетра (Acipenser gueldenstaedti). Зарибяването бе извършено в град Белене. При пускането им рибките бяха на възраст два и половина месеца. Те са отгледани в рамките на новаторския проект LIFE-Boat4Sturgeon, чиято цел е да създаде генна банка за развъждане на млади индивиди от четирите вида есетрови риби, които все още се срещат в Дунав, и по този начин да помогне за оцеляването им.
WWF е единствената организация в България, която работи за разселване на есетри в Дунав. Пуснатите от нас есетрови риби в реката вече наброяват близо 100 000.
Включихме се в два нови международни проекта, свързани с есетровите риби
Девет дунавски държави поставиха начало на новия международен проект за наблюдение и опазване на есетрите MonStur in the Danube. В него участват 13 партньора, сред които е и WWF България. Тригодишната инициатива ще изгради първата по рода си трансгранична система за мониторинг на есетровите риби в дунавския речен басейн – важна стъпка към дългосрочното опазване на мигриращите видове.
Междувременно WWF България стана част и от проекта DANUBElifelines, който обединява 24 партньора от 7 държави. Целта му е да възстанови свързаността на реките и да подобри състоянието на ключови видове като есетрите, дунавската скумрия и мряната. До 2030 г. проектът планира възстановяване на 25 000 км екологични речни коридори.
Есетрите едва ли се нареждат сред любимите животни на повечето хора – те не са пухкави като мечките или миловидни като видрите. Но са не по-малко ценен вид. Две събития от изминалата година допринесоха за по-доброто разбиране защо трябва да ги защитим. Ръководителят на програма „Води“ във WWF България Стоян Михов участва в TEDxVitosha, където разказа повече за този древен вид, надживял динозаврите. Актрисата Здрава Каменова, която неведнъж е подкрепяла каузите на WWF, пък постави нова пиеса на име „На гребена на вълната“. В нея също се засяга темата за опазването на есетрите.
През 2025 г. започнахме проучвания на възможностите за възстановяване на речната свързаност на един от последните запазени притоци на Дунав – река Лом. Тя е сред малкото останали по-големи реки у нас със сравнително запазена морфология и е дом на ценни видове. В същото време обаче е фрагментирана от множество рушащи се прегради, прагове и бентове, които възпрепятстват естествената миграция на рибите, влошават екологичното състояние на реката и увеличават риска от наводнения.
През есента в град Лом се проведе среща на експерти, институции и местни общности, на която специалисти от WWF България представиха резултатите от първоначалните проучвания и анализи, свързани с възстановяването на речното течение и екологичната свързаност в долното течение на реката.
Темата за природно-базираните решения продължи да бъде във фокуса на работата ни
През 2025 г. WWF България представи обобщен доклад с добри практики за интегриране на природно-базирани решения в градска среда, черпещи опит от Европа и света, както и виртуална платформа, която предоставя насоки и инструменти за устойчиво управление на водите от страна на бизнеса.
Проведохме и събития с практическа насоченост, в които се включиха представители на общини, държавни институции, бизнеса, застрахователния сектор и научната общност. Те бяха посветени на това как природно-базираните решения могат да се превърнат от концептуален подход в реална градска политика.
Събитията бяха организирани съвместно от WWF България, „Екипът на София“ и Фондация „Колективът“.
Направихме първо по своя мащаб и задълбоченост изследване на „тунела за мечки“ на границата с Гърция
Заедно с нашите партньори от гръцката природозащитна организация CALLISTO извършихме проучване на ефективността на надлеза за диви животни до ГКПП Илинден – Ексохи (неофициално наричан „тунела за мечки“). Дейността бе част от по-широко изследване на екологичната свързаност в района между планината Славянка/Орвилос и най-западната част на Родопите. Проучихме надлеза и околността, като се фокусирахме върху четири вида едри бозайници: кафява мечка, вълк, дива свиня и сърна. По време на теренната работа бяха регистрирани общо 511 наблюдения на едри бозайници, като и четирите животински вида бяха засечени да ползват надлеза. Това показва, че той върши своята работа и осигурява екологична свързаност.
Проследихме адаптацията на трите мечета Анета, Мишо и Никола
През 2024 г. трите мечета Анета, Мишо и Никола, които WWF спаси, бяха върнати в дивата природа на България след известно време, прекарано в гръцкия център за рехабилитация на кафяви мечки „Арктурос“. Грижата за тях обаче не приключи тогава. Цяла година – до средата на 2025-а – адаптацията им в природата бе проследявана чрез сигналите от поставените им GPS нашийници. За щастие, мечетата се справяха добре с „дивия“ живот и не се приближаваха до населени места. След като пораснаха, стана ясно, че нашийниците вече им създават дискомфорт и те бяха свалени. Надяваме се всичко да бъде наред с тримата мечоци и занапред.
Припомнете си това видео с Анета, Мишо и Никола.
Проучваме екологичните коридори за едри хищници в Западна Стара планина
През 2025 г. продължи работата ни по проекта ForestConnect, по който си сътрудничим със Северозападното държавно горско предприятие (СЗДП), Изпълнителна агенция по горите и още десет партньора от седем държави. Като част от дейностите по него стартирахме проучвания на екологичните коридори за едри хищници в Западна Стара планина на територията на СЗДП. За целта събрахме съществуващи данни за района и започнахме активно да изследваме територията за присъствие на едри хищници чрез фотокапани и обхождане по трансекти за следи. Тези данни са ключови, за да разберем повече за връзката на двете мечешки субпопулации – в Централен Балкан и в Западна Стара планина, както и за движението на трансграничната мечешка популация между България и Сърбия.
Работихме по създаването на Стратегически план за действие за адаптация към изменението на климата и управление на горите в защитени територии с оглед на едрите хищници
Отново като част от проекта ForestConnect участвахме в разработването на Стратегически план за действие за адаптация към изменението на климата и управление на горите в защитени територии с оглед на едрите хищници. Този план ще бъде ценен ресурс за хората, които управляват защитени територии. Той може да им помогне да укрепят устойчивостта на местообитанията на едри хищници към климатичните промени и цялостното здраве и функциониране на горските екосистеми. В плана са описани конкретни действия за смекчаване на конфликтите между хора и диви животни и планирането на „зелени“ коридори.
Мечките, вълците и рисовете са харизматични видове, които винаги са провокирали въображението. В днешно време обаче факти от реалността се смесват с митове и с остарели вярвания и така се зараждат погрешни представи за едрите хищници. В ерата на социалните мрежи те се разпространяват особено бързо. А това има пряка връзка с конфликтите между дивите животни и хората.
През есента на 2025 г. WWF проведе информационна кампания, посветена на разбиването на митове за едрите хищници и ограничаване на конфликтите им с хората, като отново постави акцент върху значимостта на екологичната свързаност.
Помогнахме на много деца, младежи и местни общности да опознаят мечките по-добре
През пролетта и лятото проведохме образователни събития за ученици от общо 11 класа в Гоце Делчев, село Баничан, Смолян, Девин и Чепеларе, където разказахме за ролята на мечката в екосистемата, от какво се състои мечешката диета и как да се различават мечешките следи от тези на други бозайници.
Нашата „Мечешка шатра“ обиколи няколко населени места в планински райони, където има конфликти между местните общности и мечките. На различни събития допринесохме за това деца и възрастни да научат повече за безопасното съжителство с дивите животни чрез забавни игри и образователни материали.
Проведохме и две срещи с жители на община Смолян, на които заедно с партньорите ни от „Нови хоризонти“ представихме действащото законодателство и мерките от „Плана за действие за опазване на кафява мечка в България 2024 – 2033 г.“, концепцията „Местни хора за безопасно съжителство с мечките“ (Bear Smart Community), както и примери за развитие на алтернативен туризъм, базиран на мечката като вид.
Отстоявахме важни позиции във връзка със Социалния план за климата
През пролетта на 2025 г. WWF бе сред 12-те граждански организации, които изпратиха становище към отговорните институции във връзка с опасения, че България няма да успее да подаде в срок своя Социален план за климата (СПК) – проблем, който би засегнал силно една от най-уязвимите групи у нас, а именно хората в положение на енергийна бедност.
През лятото пък бяхме сред организациите, изпратили общо становище с настояване за спешни корекции в СПК. Предвижда се чрез Плана България да разпредели милиарди в подкрепа на енергийно и транспортно бедни домакинства и микропредприятия в периода 1 януари 2026 – 31 декември 2032 г. Без определени промени обаче съществува риск СПК да задълбочи социалните неравенства.
Създадохме първия калкулатор, с който човек може да провери дали е в положение на енергийна бедност
Енергийната бедност засяга близо 30% от домакинствата в България и оказва сериозно влияние върху качеството на живот. Според официалната дефиниция енергийно беден е всеки, който поради своя доход, възраст, семейно положение или здравословно състояние попада под официалната линия на бедност след разходите за разумно потребление на енергийни услуги в дома. Как обаче можем да разберем със сигурност дали живеем в енергийно бедно домакинство? Заедно с нашите партньори от Habitat for Humanity Bulgaria създадохме първия по рода си калкулатор, с който всеки може бързо и лесно да провери дали попада в тази категория.
Помогнахме за това близо 60 домакинства в енергийна бедност в Берковица и Луковит да получат подкрепа
20 домакинства в Берковица получиха помощ за отопление чрез енергийно ефективни климатици, а на други 5 ще бъдат инсталирани стенни конвектори и бойлери с WIFi управление. Хората в тези домакинства са представители на уязвими групи и се намират в положение на енергийна бедност. Инициативата за тяхното подпомагане е част от проекта BioJust, който се изпълнява от WWF България и Habitat for Humanity Bulgaria и е финансиран от Европейската инициатива за климата (EUKI). Средствата на стойност 20 000 евро се отпускат за изпълнението на демонстрационни мерки за декарбонизация на домакинства, зависими от твърди горива и намиращи се в положение на енергийна бедност. 34 домакинства в енергийна бедност на територията на град Луковит също получиха подпомагане, като при тях мерките включват подмяна на дограма, саниране на стени с изолация и шпакловка, доставка и монтаж на инверторни климатици.
Улеснихме общините в прецизирането на мерките за справяне с енергийната бедност
През изминалата година дигитализирахме данните, с които разполагаме, така че всяка община да може да ги достъпи в удобен за нея формат и да прецизира мерките, които би искала да въведе за справяне с проблема с енергийната бедност. Разработена от WWF България в рамките на проект на ECF, със съдействието на Habitat for Humanity Bulgaria, дигиталната платформа подпомага общините с данни за енергийната бедност и жилищните условия. Тя обединява информация за населението, уязвимите групи, климата, жилищния фонд и домакинствата, за да улесни планирането на ефективни местни политики.
Какво реално показват данните? Чрез платформата може да се видят броят на уязвимите лица и домакинства за всяка област и община в страната, в какви жилища живеят, колко добре са изолирани, как климатът влияе върху нуждите им от отопление и как това се отразява на здравето и смъртността. Това позволява планиране на мерки, съобразени с местния контекст – град/село, тип сгради, възрастова структура и мащаб на енергийната бедност.
Данните в платформата са събрани и закупени от официални и публични източници – Националния статистически институт, Агенцията за социално подпомагане, обработени със съдействието на Института за икономически изследвания при БАН, и съобразени с действащата нормативна уредба за климатични показатели. Те дават сравнима и приложима картина на местно ниво.
Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) са съществена част от решението на проблема с климатична криза, която вече е факт навсякъде по света. У нас обаче те предизвикват разгорещени дебати и полярни мнения. Една от причините за това е липсата на ясна информация. С цел да повишим осведомеността по тази важна тема създадохме полезни материали, в които разказваме как можем да изграждаме ВЕИ, като в същото време пазим природата и биоразнообразието.
Към ноември 2025 г. България все още не е завършила картографирането и официалното обозначаване на зони за ускорено развитие на ВЕИ, както изисква чл. 15б от Директива (ЕС) 2023/2413 (RED III). Въпреки това през октомври 2025 г. бяха приети ключови изменения в Закона за енергията от възобновяеми източници, които въвеждат правна рамка за определяне на такива зони.
В рамките на проект RENewLand, по който WWF България работи, беше създадена пилотна методология за картиране на зоните за ускорено развитие, която се базира на ГИС данни и мултикритериален подход, включващ едновременно различни екологични, технически и други пространствени критерии. Методологията беше приложена тестово за територията на община Русе. Проведени бяха работни срещи с участието на представители на институции, академични и неправителствени организации. Целта беше създаването на инструментариум за устойчиво картографиране на подходящи зони, който би могъл да помогне за изпълнение на изискванията на RED III.
Младежката програма Panda Labs на WWF влезе в училищата
Изключително горди сме, че през 2025 г. Panda Labs – младежката програма за зелени иновации, която WWF прилага успешно от години – влезе в българските училища. Тя се превърна в Panda Labs Schools и бе надградена така, че ученици от 8 до 12 клас да получават възможности и образование на световно ниво в техните училища и STEM центровете в тях. След разглеждането на десетки кандидатури и старателен подбор до участие в програмата бяха допуснати шест училища от Югозападна България.
Заедно с нашите партньори проведохме специализирано обучение за общо 30 учители от избраните учебни заведения. Целта беше да ги запознаем с методите и подходите на Panda Labs Schools. Преподавателите имаха възможност да се срещнат с екипа на образователната ни програма, с научни експерти на WWF, както и с представители на НПО-сектора и стартъп средите.
През годината повече от 1000 ученици преминаха през специално разработени уроци като част от Panda Labs Schools.
Над 120 младежи от Югозападна България търсиха решения за бъдещето на зелените градове
През юни 2025 г. организирахме два онлайн образователни хакатона по Panda Labs Schools, посветени на устойчивото градско развитие и екологичните предизвикателства на бъдещето. Над 120 ученици от шестте училища, участващи в програмата, се включиха активно в състезанията и разработиха идеи с реален потенциал за приложение в българските градове. Първото събитие беше посветено на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност, а второто – на природно-базираните решения в градска среда. След приключването им бяха избрани пет отбора финалисти, които да продължат към следващия етап на програмата – мастърклас.
Приложение, което помага на хората в жегите, заслужи голямата награда на Panda Labs
Мобилно приложение, което в реално време показва сенчести зони, паркове и чешми с питейна вода – това е вдъхновяващата идея, която спечели голямата награда на Panda Labs за 2025 г. Тя принадлежи на отбор „Зеленоватори“, съставен от ученици в няколко столични училища. Наградният фонд за тях е 2400 лева, които да им помогнат да развият работата си по проекта. Екипът на WWF България ще продължи да ги подкрепя, като вече организира среща на младежите с експерти от Столична община, пред които те представиха концепцията си.
Първата в България Младежка асамблея за климата даде вдъхновяващи резултати
През есента на 2024 г. WWF организира първата в България Младежка асамблея за климата с подкрепата на община Перник, а в самото начало на 2025 г. бе нейното заключително събитие. На него участниците официално връчиха финалния доклад с резултатите от сесиите на Асамблеята на представители на местната власт.
Докладът отразява гледната точка на младежите за социалното, икономическо и екологично развитие на Перник в контекста на справедливия преход. Над 40 младежи взеха участие в сесиите на Асамблеята. Предложенията им бяха разработени в резултат на отворени дискусии по набор от въпроси, свързани с развитието на града в области като зелено предприемачество, устойчиво управление, справедлив преход, включване на младежите в процесите на вземане на решения и др.
През октомври отново бяхме в ролята на организатори – този път на младежката конференция „Силата у младите за Справедлив преход“ в Перник, която премина изключително успешно. Тя бе част от международния проект Power Up, който WWF България е партньор. Проектът е посветен на климатичните промени и предизвикателствата пред въглищните региони в процеса на справедливия енергиен преход. В събитието се включиха повече от 130 младежи от Кюстендил и Перник, представители на неправителствения сектор и професионалисти и млaди хора от седем държави – Словения, Италия, Гърция, Румъния, Швеция, Латвия и България.
Лятото на 2025 г. бе белязано от друго значимо събитие. Ученици от три училища в Кюстендил се включиха в летния лагер Power Up! Youth for Climate в Словения, също част от проекта Power Up. Те спечелиха участие в това преживяване след блестящото си представяне на кръгла маса на тема „Справедлив енергиен преход, зелени решения и активни млади граждани за въгледобивните региони“, която се проведе в Перник. До тях през цялото време беше екипът „Младежка ангажираност и образование“ на WWF България.
По време на лагера младежите се потопиха изцяло в темата за климатичните промени, упражняваха се да оформят и защитават своите идеи за едно по-устойчиво бъдеще, да говорят уверено пред публика и да използват социалните мрежи като инструмент за промяна на нагласите на обществото.
През пролетта на 2025 г. стартирахме съвместна инициатива с Lidl Bulgaria, която продължава и в момента. Всеки, който върне PET бутилки и метални кенове в автоматите за обратно изкупуване на пластмаса на Lidl, може да избере да дари полагащата му се сума за мисията на WWF. През март и април даренията бяха насочени към работата ни по опазване на влажните зони и техните обитатели, а от май нататък подпомагат Спасителния мечешки отряд на WWF. Сърдечно благодарим на Lidl за подкрепата, както и на всички, които не просто опазват околната среда, изхвърляйки боклука си разделно, а и подкрепят смислени инициативи!
Повече от 500 доброволци, сред които стотици служители от компаниите Coca Cola, Paysafe и Telelink, участваха в организирано от WWF и Сдружение „Искър – София“ почистване на замърсен участък от река Искър в близост до столичния квартал „Горубляне“. Инициативата беше посветена на 18-ото издание на Часа на Земята в България. Събрани бяха над 900 чувала с битови и строителни отпадъци, сред които автомобилни гуми, стари мебели, техника, гниещи балатуми, животински кости и дори цял трабант.
Накрая бихме искали да благодарим от сърце на нашите колеги, партньори, съмишленици и дарители! Всички те също имат принос за постигнатите успехи. И нека 2026 година бъде изпълнена с още повече добри новини за природата и хората!
