До този момент се смяташе,че планината е неподходяща за тях, поради голямата си надморска височина и липсата на подходящи местообитания
На територията на Природен парк Витоша за пръв път е открито естествено находище на сухоземни костенурки. Това съобщиха от парка, предаде Агенция "Фокус". До този момент се смяташе, че на Витоша няма сухоземни костенурки, защото в по-голямата си част планината е неподходяща за тях, поради голямата си надморска височина и липса на подходящи местообитания.
Много са случаите, когато хората намират костенурки, прибират ги в къщи, отделяйки ги от естествената им среда, и след като им се порадват известно време ги пускат на Витоша, често смятайки, че ги "спасяват". Така, обаче, те ги обричат на сигурна смърт, без дори да предполагат за това. Такива „освободени” костенурки са причината да бъдат намирани единични екземпляри в различни части на планината. От южната страна на Витоша преобладават нископланинските и хълмисти райони, обрасли с разредени гори и храсти.
Тук, наред с подходящия климат и надморска височина, има отлични условия за живот и развитие на вида. Именно в тази част на Витоша бяха открити 5 мъжки и 5 женски шипоопашати костенурки (Testudo hermanni), както и няколко яйца. Намерените костенурки са в репродуктивна възраст и сравнително едри за вида си. Витошката популация е изолирана на голямо разстояние от най-близките съседни такива и е особено ценна поради това, че е една от малкото за тази част на България.
В радиус от 100 километра има още само 2 - 3 находища на сухоземни костенурки, като най-близките са в районите на Голо Бърдо и Земен. Проучването е резултат от съвместната работа на Дирекцията на Природния парк и Сдружение за дива природа „Балкани“.
До преди няколко десетилетия сухоземните костенурки са били много по-широко разпространени, но основно поради загуба на местообитания, днес плътността им е намаляла драстично. Намаляването на плътността на популациите на костенурките е довело до изчезването им от много райони на страната, а там, където те са останали, са на малки групички, често изолирани на огромни разстояния една от друга. Освен че популациите от малък брой индивиди са много по-уязвими в сравнение с многочислените, друг неблагоприятен фактор при такива изолирани популации е и ограниченият обмен на генетичен материал, извършван между близко-родствените индивиди.
Такава „генетично бедна” популация е много по-слабо пластична към възникване на неблагоприятни условия на средата. Това, което е запазило малката витошка популация вероятно е именно фактът, че тя се намира в границите на Природния парк, където не е разрешена промяна на естествените местообитания. Умишлените палежи, често прилагани извън защитените територии, биха унищожили крехката популация. Друг благоприятстващ фактор за запазване на костенурките на Витоша е отдалечеността им от основния туристически поток и липсата земеделска дейност в района.
Шипоопашатата костенурка е застрашена от изчезване в световен мащаб.
