Тибетското плато може да е било люлка на гигантски бозайници през ледниковата епоха
Американски и китайски палеонтолози направиха невиждано до този момент откритие на фосилизиран цялостен череп с долна челюст от примитивен вълнист носорог, живял преди 3,6 млн. години в подножието на Химилаите в Тибет, съобщи Франс прес.
Находката навежда на мисълта, че вълнисти носорози са се срещали в този район на света преди началото на ледниковата епоха преди около 2,6 млн. години, отбелязват учените. Фосилите са открити през 2007 г. от екип от геолози и палеонтолози под ръководството на Сяо Минван от Природонаучния музей на окръг Лос Анджелис и Цян Ли от Института по палеонтология на гръбначните и палеоантропология към Китайската академия на науките.
Благодарение на характерните си особености носорогът "Coelodonta thibetana" можел да се приспособи към среда на голяма надморска височина, където зимите са студени. Той имал сплеснат рог, с който разчиствал снега, за да се добере до растенията. Това му позволявало да оцелее в суровия тибетски климат.
Тези носорози живеели през епоха, когато климатът на Земята бил по-топъл и обширни територии в Северното полукълбо все още не били покрити с лед. Когато започнал ледниковият период, тези приспособили се към студения климат животни слезли от планините в Тибет и се разпространили в северната част на Азия и Европа.
Следователно откриването на фосилите в Тибет хвърля нова светлина върху произхода на мегафауната и приспособяването й към студа през плеистоцина, белязан от ледникови и междуледникови периоди.
Досега произходът на тези бозайници, като например мамута, вълнистия носорог, гигантския елен и саблезъбия тигър, които са се срещали в Европа и Азия, но са изчезнали от лицето на планетата, бе търсен най-вече в арктическата тундра и студените степи в Централна Азия. Тибетското плато може да е било люлка на въпросните гигантски бозайници през ледниковата епоха. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".
Находката навежда на мисълта, че вълнисти носорози са се срещали в този район на света преди началото на ледниковата епоха преди около 2,6 млн. години, отбелязват учените. Фосилите са открити през 2007 г. от екип от геолози и палеонтолози под ръководството на Сяо Минван от Природонаучния музей на окръг Лос Анджелис и Цян Ли от Института по палеонтология на гръбначните и палеоантропология към Китайската академия на науките.
Благодарение на характерните си особености носорогът "Coelodonta thibetana" можел да се приспособи към среда на голяма надморска височина, където зимите са студени. Той имал сплеснат рог, с който разчиствал снега, за да се добере до растенията. Това му позволявало да оцелее в суровия тибетски климат.
Тези носорози живеели през епоха, когато климатът на Земята бил по-топъл и обширни територии в Северното полукълбо все още не били покрити с лед. Когато започнал ледниковият период, тези приспособили се към студения климат животни слезли от планините в Тибет и се разпространили в северната част на Азия и Европа.
Следователно откриването на фосилите в Тибет хвърля нова светлина върху произхода на мегафауната и приспособяването й към студа през плеистоцина, белязан от ледникови и междуледникови периоди.
Досега произходът на тези бозайници, като например мамута, вълнистия носорог, гигантския елен и саблезъбия тигър, които са се срещали в Европа и Азия, но са изчезнали от лицето на планетата, бе търсен най-вече в арктическата тундра и студените степи в Централна Азия. Тибетското плато може да е било люлка на въпросните гигантски бозайници през ледниковата епоха. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".
