Коментар за минералното ни богатство
Казват и доказват, че България е втора в света по минерални води, след Исландия. Спорят и анализират всъщност дали не е първа с оглед на изключителния ни климатичен фон, разнообразието по състав на водите и богатствата на лиманна кал. Температурната амплитуда всъщност впечатлява - при Вонеща вода е 12 градуса, при Сапарева баня достига врящите 103 градуса. И във Велинград има много горещ извор, при с. Драгиново - около 98 градуса. Ако добавим изключително дълбокия исторически разрез, който разказва как римските патриции например са идвали на курорт в днешния Кюстендил, древна Пауталия, тъкмо заради минералните бани и след това сумираме „географията на недоразораната ни целина" от минерални ресурси в Северна и Източна България, за разлика от Южна, бихме могли да се запитаме: Ние защо не сме залели все още Близкия изток с минерална вода като развита индустрия, бутилирана имам предвид? Защо не сме по-здрава нация, а все повече автобусите и улиците ни приличат на болнични отделения, населени предимно с възрастни хора? Защо растат бурени по изоставените сгради на някогашните минерални бани, някои от които са истински образци на архитектурата - във Вършец, Хисаря, Овча купел...Да не говорим за преоблечената в музей Централна баня в столицата.
Тези, които не могат да си позволят четиризвездни и дори тризвездни хотели, а дори самоинциализирали несертифицирани къщи за гости с пет -шест легла, в които тече минерална чешма, как да се гордеят и възползват от подводното богатство на българската земя? Защото земята ни, това основно средство в най-повсеместната индустрия/тази, която последна ще изчезна, поради простата причина, че хората с инстинкта си търсят какво да ядат и пият/ е не само това, което е на повърхността. Земята е и това, което е под нея. Това е дар, който блика въпреки злоупотребите, видни отгоре, на повърхността. Това е може би последната и най-дълбока милост и предупреждение да се вразумим, особено в условията на криза. И да не злоупотребим с него.
Защото докато във времето на социализма минералните ни води бяха впрегнати главно в медицината и рехабилитацията, то в последните 10 години ние конгресно и многозвездно от хотелите рапортуваме намерението да сме СПА ЦЕНТЪРЪТ на Балканите. Няма лошо при точен и добре контролиран регламент: колко, какви обекти могат да се допуснат в един район, според сондажите и количеството на водата там, според специфичните й качества, подходящи за строго определено балнеолечение. Дано сега не залитнем в другата крайност, СПА УЕЛНЕС-туризмът да станат новото Чудовище, зинало да погълне и смаже в острите си зъби на презастрояването българските красиви и културни кътчета, земята ни и в крайна сметка онова, което е под нея... Тези „зъби" и оголени апетити ние ги познаваме и от зимни, и от морски курорти. Те се виждат - и с просто око, и от сателит. Не мислете ,че тази тема няма връзка със земеделието, с преумората на земята, с изгубването на хората и традиционните храни и рецепти, както и други посоки на българското. Добре, „ще изтискаме" докрай и бързо чужденците с преоборот, но после и самите те ще ни забравят. Вярно, балнеотуризмът, и то обвързан с екологията, с културата и с историческия поглед към общините, не е така бързо възвръщаем, каквито са летният и зимният туризъм, но пък е залог за по-трайно присъствие и стратегически подход към даровете ни. Успешно го упражнява Франция, например, макар и да не е така първа в класациите по дадености, като ние и Исландия.
Представете си, България е страната с 600 самоизточника на самоизлив с дебит над 3 400 л. в секунда, с несравнима лиманна кал по крайбрежието на Черно море, с несравнимите си торфени езера в с. Баня, Карловско и с. Байкал, Кюстендилско, на път за красивите села по границата. Но до тези села е трудно да се стигне, защото автобусите са веднаж през деня, или съвсем ги няма. А на Север от Балкана минералното ни богатство остава недоразработено. Общините се нуждаят от средства за сондажи, от преобличане на минералната мрежа, от самостоятелност и самоуправление. Държавата ни - от стратегия.
Автор: Ваня Манолова
