Ако хипотеза е вярна, би помогнала да се обяснят редица специфични човешки черти
Известно е, че великите цивилизации на древността са възникнали по бреговете на големи реки — Тигър, Ефрат, Инд, Ганг, Нил и т.н. Според нова хипотеза, възможно е, и предците на човека да са еволюирали в речните долини, твърди сайта "Знания", позовавайки се на информация на LiveScience.
Ако е вярна тази хипотеза, тя би помогнала да се обяснят редица специфични човешки черти, като ходенето на два крака, например.
Най-ранният от досега известните човешки предтечи е Ardipithecus ramidus («Арди»), живял преди 4,4 млн. години в областта Арамис в североизточна Етиопия. Точният характер на средата, която е обитавал Арди, продължава да бъде обект на разгорещени спорове сред учените. Първооткривателите му твърдят, че Арди е бил горско същество, което е живяло далеч от реката, докато други учени са на мнение, че то е предпочитало тревистата савана, където имало малко дървета.
Опит да изяснят въпроса направили съпрузите Ройхан и Нахид Гани от Университета в Нови Орлеан в САЩ. Те направили задълбочено изследване на отлаганията по тези места, като обърнали внимание на слоевете пясъчник, вероятно, донесени от древни реки, достигащи до 8 м дълбочина и 390 ширина, пише агенция КРОСС.
Изследователите провели също така изотопен анализ на отлаганията, който трябвало да даде окончателен отговор на загадката. Работата е там, че тревите, доминиращи в саваната, предпочитат такива форми на фотосинтеза, които водят до натрупване на въглерод-12 и въглерод-13, докато в местност с преобладаваща растителност от дървета и храсти се натрупва ¹²С.
Резултатите били категорично в полза на саваната, като все пак в някои места е имало и гори. Освен това, съотношението на изотопите на кислорода сочело за изобилие от реки.
А развитието на на навика за ходене на два крака в подобни условия изглежда логично: вертикалното положение на тялото облекчава придвижването във високите треви и помага да бъдат забелязани хищниците отдалеч.
