Представителите на местната херпетофауна все още са лениви и зимуват
Пролетта е подходящо време за разходка по пътеката за посетители в местността Габровица – местността Църквището – местността Топаловото в резерват „Тисата”. Тя е регламентирана със заповед на министъра на околната среда и водите през 2006 г. Намира се в западния сектор на резервата и е част от маршрута с. Горна Брезница – местността Църквището – местността Габровица, използван по-активно в миналото от местното население за достъп до имоти по поречието на река Струма.
Като се отклоните по малкия тесен път срещу отбивката за с. Ощава на пътя София – Кресна, ще познаете, че сте на „правилния път” по близкото информационно табло, даващо информация за резервата и действащи норми и режими на територията му. Стигайки до близкия пчелин, поемете на запад. След кратко изкачване по горския път, ще достигнете и до границата на резервата. Следвайки пътеката, маркирана с жълто-бяла лентова маркировка ще можете да се насладите на гледката към дефилето на р. Струма и западните склонове на Пирин.
Не пропускайте да обърнете внимание и на заобикалящата ви растителност. Дървовидната хвойна от семейство кипарисови е южен защитен терциерен реликт, който достига до 10-15 м. височина. Местните хора я наричат „тиса”, откъдето е произлязло името на резервата. Отделя фитонциди, които унищожават някои болестотворни вредители. Плодчета й са сферични, с диаметър 1 см, синкаво-черни на цвят, покрити със синкав налеп. В „Тисата” ще видите и типични за района субсредиземноморски видове – космат дъб, келяв габър, зимен дъб, мъждрян, черен бор, вечнозеления храст грипа, червената война, драка и храстова зайчина. В последните километри от пътеката ще се движите отново по горски път, достигащ до гр. Кресна.
Дирекция „Национален парк „Пирин” препоръчва посещенията в резерват „Тисата” да бъдат планирани за месеците февруари, март и началото на април. Сега времето е прекрасно за разходка. Представителите на местната херпетофауна все още са лениви и зимуват и ще имате възможността да се наследите на „снежната корона” на Национален парк „Пирин”, блестяща на изток.
