Държавата у нас не дава сигурност и регулативна рамка за развитие на еко предприемачеството
Държавата у нас не дава никаква сигурност и регулативна рамка, на базата на която еко предприемачеството да може да стъпи и да се развива. На практика държавният орган е сериозна пречка, която екобизнесът се опитва да преодолее. Около тази теза се обединиха участниците в тазгодишната дискусия на тема "Еко предприемачество" – част от поредицата "Chivas 12 стола", която срещна гледните точки на дузина професионалисти в тази сфера. Остана дискусионен въпросът дали това е еднозначно негативна спънка или е на лице и някакъв положителен ефект за развитието на зеления бизнес у нас, пише "Дневник".
"Съществува регулативна несигурност за бизнеса изобщо в България заради постоянно променящите се закони, както и заради незнанието какво ще се случи с това правителство в близко бъдеще. Когато държавата се опитва да регулира, го прави не както трябва," констатира Роси Митова, създател на платформа за подкрепа на малки и устойчиви ферми Farmhopping. В същото време тази нестабилност, според нея, дава възможност и за иновации, защото "така свикваме да се оправяме сами "извън кутията", научаваме се как можем да решим проблема си без да разчитаме на държавата." Тук идва и ролята на споделената икономика, която е един устойчив начин да се контрира консуматрското общество и да регулираме ресурсите, които в момента са на изчезване. Според Митова, това е пътят на зелените иновации.
В тази връзка Камен Чипев от фондация "Тайм" подчерта, че страната ни разполага с голям ресурс, но държавата го използва по крайно неекологосъобразен начин и така създава лоша среда и дава лош пример. "Държавата не трябва да пречи – поне като минимум," заключи той.
България е богата страна заради биоразнообразието
Според Асен Ненов (еколог, антиконсумерист и привърженик на идеята за устойчиво развитие), в България има голям потенциал за зелени иновации и среда за еко бизнес, защото страната разполага в изобилие с ресурс, който например Холандия е загубила. Макар да е сочена като една от най-бедните финансово европейски членки, страната ни е в топ три по богатство на биоразнообразие в ЕС. "Върпосът в момента трябва да бъде как да съхраним и развием този ресурс така, че да може да я развива и социално, и икономически.
"В България този ресурс не е за хората, т.е. не е социален и се управлява по неекологосъобразен начин," допълни и Стоян Фълджийски, експерт в сфертата на околната среда.
От своя страна Мария Александрова, мениджър в експертна платформа Cleantech Bulgaria (срещат представители на зелените бизнеси и се опитват да създадат диалог между тях) подчерта, че държавата няма стратегия за зелено предприемачество, без която няма как да даде една ясна посока и послание за хората какви възможности има пред тях. Друго предизвикателство, според Александрова е липсата на измервателни схеми, които да отразяват освен бизнес ефекта и въздействието му върху околната среда. От своя страна банките бягат от проекти с висок риск и предприемачите в случая разчитат основно на собствени средства, което пък ограничава много размаха им.
Трети аспект, на който Мария Александрова се спря, бяха уменията – трудността предпиремачът в България да си намира адекватни кадри и консултанти, липсата на специалности по устойчиво управление в университетите ни, както и на перспектива за завършилите в подобни сфери на българския пазар. Cleantech Bulgaria организират този месец за пръв път форум за зелени кариери, за да отговорят на тези липси. Интересна тенденция, за която Александрова спомена е, че все повече хора изтъкват като сериозен критерий, по който си търсят работно място, зелената среда.
Целия материал четете в рубрика Актуално на портала...
