Към момента 2,8 млн. ха, или около 68% от горските територии на страната са със специални функции
„Оптимист съм за резултатите от срещата на ООН по климата в Париж, защото светът няма друга разумна алтернатива освен едно добро балансирано решение, с което страните да се ангажират в забавянето на климатичните промени. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните доц. Георги Костов, който взе участие в Конференция на тема „Измененията на климата – предизвикателствата пред българската природа и туризъм”. На нея бяха поставени на общественото внимание тенденциите на влияние на климатичните промени върху българската природа и свързаните с нея отрасли на икономиката.
Една трета от територията на България са гори, а 6 милиона хектара от площта на страната са земеделски обработваеми земи, посочи заместник-министър Костов, като подчерта, че именно за това Министерство на земеделието и храните проявява особена чувствителност към темата, защото всички тези територии, които са под негово управление и контрол, са под влиянието на климата и промените в него. Затова политиките, които министерството гради трябва да са устойчиви и съобразени с тенденциите в климата, а стопанисването на земите и горите на България да е природо-съобразно и адаптивно, подчерта доц. Костов. Това изисква да се взимат управленски решения изпреварвайки промените, а не следвайки ги, подчерта заместник-министърът. Той посочи, че след 1990 година има негативна тенденция на рязко покачване на броя на горските пожари и засегнатите от тях територии, като благодарение на някои превантивни мерки, взимани в сектора, се наблюдава известен спад на броя на пожарите след 2012 година. „Необходимо е да не се робува на стари парадигми по отношение на стопанисването на горите и предварително затваряне на възможността за извършване на някои дейности в тях, които са жизнено необходими от гледна точка на увеличаването на устойчивостта на горските системи, подчерта зам.министър Костов. Той припомни амбицията на правителството до 2019 г. да изгради единна пожароизвестителна система на територията на цялата страна с помощта на ПРСР, като информира, че към момента вече 13% от горските площи на страната се наблюдават от пожароизвестителни съоръжения, като обаче те все още не са свързани в единна система. Заместник-министърът изрази загриженост, че ако досега пожарите в горите са били свързвани предимно с летния сезон, то сега вече има три пика на пожарите – в ранната пролет, през лятото и късната есен. Като пример той посочи ситуацията през тази година, като само в последните дни на октомври са опожарени 8 000 дка от общо опожарените от началото на 2015 г. 28 000 дка гори. В тази връзка заместник-министър Георги Костов отправи отново призив за стриктно съблюдаване на правилата за безопасно боравене с огън в близост до горски и земеделски територии.
Заместник-министър Костов акцентира и върху другите поражения върху горите вследствие на повишената интензивност и обем на падащите валежи, като посочи, че и там се наблюдава тенденция към увеличаване на пораженията в последните години. Като пример той посочи тежките поражения върху горски територии в Северозападна България и Родопите от зимата на тази година, когато ледоломи и снеговали повредиха големи горски площи – 16 хил. ха иглолистни гори и 6 хил. ха широколистни.
В контекста на климатичните промени, заместник-министърът подчерта, че се отдава голямо значение на поддържането на защитните гори, като те вече са на площ от половин милион ха. Същевременно той посочи, че към момента 2,8 млн. ха, или около 68% от горските територии на страната са със специални функции, в това число защитни, защитени и в натура 2000, докато горите със стопански функции са 1,3 млн. ха. Според него би било разумно да се балансира използването на ресурсите от всички гори, за да не се преексплоатират само стопанските.
