Как Австрия е постигнала 25% биосертифицирани площи
Заветните 25% биосертифицирани площи до 2030-та са амбициозната европейска цел, посочена в стратегията „От фермата до трапезата“. Колко може да постигне България? От какви нива тръгва? Делът на био площите у нас е едва 2,34%.
„25% биосертифицирани площи е доста амбициозна цел. Аз участвах преди десетина години в разработването на българската стратегия за развитие на биоземеделието. Тогава си бяхме поставили до 2020 година да достигнем 15%, но ето още не сме ги постигнали. Дори имаме намаление на земеделските производители, които доскоро са били регистрирани като био, а сега вече не са. Имаме намаление на площите с биоземеделие, заяви д-р инж. Светла Николова, председател на сдружение „Агролинк". – В другите европейски страни, както и глобално по света, има увеличение на биоплощите. В Австрия вече са ги достигнали тези 25%. Това е страната с най-голям дял на биоплощите спрямо всички земеделски земи.“
Защо Австрия е първенец по биоплощи в Европа?
Д-р инж. Светла Николова, председател на сдружение „Агролинк":
„Австрия е малка страна и те са решили, че не могат да постигат обеми, но могат да постигат качество. Качеството е в биопроизводството. В Австрия има много голямо потребление на биохрани. Финансирането също е балансирано и е насочено не само към земеделските производители, но и към организации за обучение и извеждане на опитни полета. Техният екшън план не е насочен толкова към земеделските производители, колкото към потребителите. Те да бъдат информирани. Те да бъдат осъзнати потребители и когато влизат в магазина и дават малко повече пари за биохрани, да знаят за какво отиват те. За тяхното здраве. За природата. За техните деца. От там трябва да тръгнат нещата.“
След Австрия в класацията по най-много биоплощи в Европа се нареждат Естония с 22,33% и Швеция с 20,43%. Дания също е добър пример за насърчаващи политики в областта на биоземеделието.
Д-р инж. Светла Николова, председател на сдружение „Агролинк":
„Ако и в България се развие пазарът на биопродукти, този растеж може да мотивира повече земеделци да се насочат към биото. Важна роля за добрата реализация на биопродукцията имат късите вериги на доставки и фермерските пазари. Не мисля, че субсидиите са решаваш фактор, за да се увеличи производството на биопродукти. Ако потребителите оценяват и разбират биопроизводството, пазарът може да се развие. За да бъде убеден потребителят в качеството на биопродуктите, трябва да се правят отворени дни. Те да отидат директно във фермата и да разберат как се става биопроизводител.“
В Националния стратегически план на България по отношение на биоземеделието трябва да бъдат предвидени следните мерки.
Д-р инж. Светла Николова, председател на сдружение „Агролинк":
Помощта трябва да бъде не само със субсидии за земеделските производители, а трябва да се увеличат средствата за обучение. Тези производители да разберат икономическата полза, ако прилагат биологичните стандарти за биологично производство. Това означава, че учените в България също ще трябва да работят в тази посока. Нямаме достатъчно опитни полета и учени, които да разработят при българските условия технологии и цялостна концепция, защото биологичното земеделие не е просто смяната на конвенционални средства за растителна защита с биологични, а цялостен подход към производството.“
Макар и с малки стъпки, биоземеделието у нас може да се развива – какво им трябва на фермерите, освен субсидии – много знания, маркетингов подход, сдружаване, директна връзка с потребителите, и не на последно място – много амбиция, ентусиазъм и воля. И тогава идва удовлетворението, защото биоземеделието е грижа за околната среда, грижа за здравето на хората. А тези цели ще бъдат приоритетни за ЕС и в новия програмен период.
