И Световната банка критикува България за войната срещу хипермаркетите
Промените в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), уж призвани да преборят някои нелоялни търговски практики, може да навредят на пазара. Въвеждането на странното понятие "значителна пазарна сила" и прекалените правомощия на комисията по конкуренцията (КЗК) носят рискове. Това са част от изводите в доклад на Световната банка, разпространен вчера.
Документът от около 60 страници с дата от 30 април е изготвен по искане на българското правителство, направено още в края на миналата година. Намеренията на управляващите са дискутирани и на специален семинар, организиран от Световната банка, на 28 януари. Въпреки оживените обсъждания и критичните мнения за българския вариант на закона, внесен от група депутати начело с Корнелия Нинова и Румен Гечев от БСП, проектът вече е приет на първо четене в парламента. Бъдещият закон въвежда мъглявото понятие "значителна пазарна сила" и предвижда КЗК да одобрява и редактира договорите на големите търговски вериги с техните доставчици. Целта според вносителите е да се защитят дребните български производители и да се даде по-широк достъп до хипермаркетите на родните стоки, пише "Сега".
Според експертите на банката обаче подходът на България към проблема не само е "уникален" в Европа, но и вреден, защото най-вероятно ще претовари и затрудни антимопополната комисия КЗК. Документът представя опита на страни като Чехия, Унгария и Италия в прилагането на "по-стриктни правила за защита на по-слабите "играчи" на пазара". Общото при тях е, че след това многократно са преправяли и прекроявали приетите мерки.
В доклада е включен преглед на подходите и на Австрия, Франция, Германия, Латвия, Португалия, Румъния, Испания, Обединеното кралство Великобритания и др. Анализът очертава различни модели, вариращи от най-малката възможна намеса на държавата, като кодекси за бизнес поведение, до подхода, който изисква най-сериозна намеса на държавата, като например въвеждане на понятието "значителна пазарна сила".
Докладът ясно казва, че управляващите у нас бъркат мястото на проблема - нелоялните търговски практики могат да бъдат разгледани като проблематика не на антиконкурентния закон, а на търговското право, на секторното регулиране или бизнес поведението, както е в други държави от ЕС.
Въз основа на анализа експертите на Световната банка предлагат шест варианта за действие, далеч "по-уместни" от мерките в закона "Нинова - Гечев". Сред тях са използването на търговското законодателство и съда, британският модел с Кодекс за поведение и др.
Според доклада за България най-работещият вариант е споровете, свързани с нелоялни търговски практики, да се решават в съда. В анализа се казва: "...търговското право е предназначено точно за спорове между страни по нарушаване на договор или непочтени търговски взаимоотношения. За сравнение, конкурентната политика е насочена преди всичко към мерки спрямо поведения, които влияят на целия пазар - а не на няколко пазарни участници... Освен това прилагането на мерки, съгласно конкурентната политика, се основава на доказателства за нанесена вреда на потребител или на цялостното икономическо благосъстояние".
