"Пакетът за качество" съдържа първата всеобхватна политика относно схемите за сертифициране
Гарантирането на качество за потребителите, от една страна, и на справедливи цени за земеделските производители, от друга, са двете цели на приетия от Европейската комисия „Пакет за качество". Той съдържа първата всеобхватна политика относно схемите за сертифициране, добавящите стойност обозначения за качествата на селскостопанските продукти и стандартите за продуктите, предава Рапид.
Досега тези въпроси бяха уреждани от множество отделни законодателни актове. С пакета за качество Комисията обхваща всички аспекти на качеството - от съответствието с минималните стандарти до високо - специфичните продукти.
Пакетът за качество съдържа:
предложение за нов регламент за схемите за качество на селскостопанските продукти, чрез който да се осигури съгласуваност и яснота по отношение на схемите на ЕС: да се подсили водещата схема за защитените наименования за произход и защитените географски указания (ЗНП и ЗГУ); да се обнови схемата за храни с традиционно специфичен характер (ХТСХ) и да се създаде нова рамка за изработването на незадължителни означения за качество, като „свободно отглеждане" и „първо студено пресоване", за да се предостави на потребителите информация, която те все по-често изискват;
предложение за опростяване на процеса на приемане на пазарни стандарти от Комисията, като това да включва правомощия за разширяване на етикетирането с обозначаване на мястото на отглеждане в съответствие със спецификата на отделните селскостопански сектори;
нови насоки относно най-добри практики за схеми за доброволно сертифициране, както и относно етикетирането на продукти, в които се използват съставки със защитени географски указания.
"Пакетът за качество" представлява първата крачка в процеса на обновяване на политиката за качество на селскостопанските продукти. Той е плод на продължили 3 години обширни консултации с активното участие на заинтересованите страни. Благодарение на него става възможно изработването на по-съгласувана политика за качеството на селскостопанските продукти. Комисията обяви своето намерение в бъдеще да продължи внимателно да разглежда проблемите на дребните производители при участието им в схемите за качество на ЕС, както и трудностите, с които производителите в планинските райони се сблъскват при реализирането на своята продукция, и въз основа на този анализ да предложи допълнителни последващи мерки, ако такива се налагат.
Първото законодателно предложение на Комисията има за цел да подсили съществуващите в момента схеми за качество на ЕС по отношение на географските указания, храните с традиционно специфичен характер и незадължителните означения за качество, като ги събере в един единствен законодателен акт. Въвежда се единна, опростена и съкратена процедура за регистрация на географските указания и храните с традиционно специфичен характер, както и по-ясни разпоредби относно отношенията между търговските марки и географските указания, както и относно ролята на групите заявители и дефиницията на „храни с традиционно специфичен характер".
Приетите през същия ден незадължителни насоки относно етикетирането на храни, в които се използват съставки със защитени географски указания, представят тълкуването на Комисията на действащите в момента разпоредби в тази област.
Пазарните стандарти допринасят за подобряване на икономическите условия за производството и реализирането на пазара на селскостопански продукти, както и за подобряване на тяхното качество. Действащите в момента секторни пазарни стандарти ще продължат да съществуват и в бъдеще може да бъдат рационализирани по един по-последователен начин чрез уеднаквен механизъм с делегирането на правомощия на Комисията съгласно Договора от Лисабон (т.нар. делегирани актове). Това ще позволи техническите норми да бъдат съобразени с действителното положение в сектора. За продуктите, за които не съществуват специални стандарти, ще важат базовите изисквания. Комисията също така предлага разширяването на правилата за сектора (също под формата на делегирани актове) по отношение на обозначаването на мястото на отглеждане въз основа на оценки на въздействието и като бъдат взети предвид спецификата на всеки сектор и исканията на потребителите за прозрачност.
Четвъртият елемент от пакета са насоките на Комисията относно функционирането на схемите за доброволно сертифициране на селскостопанските продукти и храните. Тяхната цел е да посочат най-добри практики за функционирането на стотиците схеми за доброволно сертифициране, изработени през последното десетилетие (в наскоро публикувано проучване, извършено за Комисията, се изброяват над 400 схеми, действащи в рамките на ЕС).
