Повечето потребители смятат, че войната в Украйна е повишила цените на храните
Поскъпването на храните и недостигът тревожат повечето европейски потребители, разкрива ново проучване, а почти половината от анкетираните смятат, че тези разходи са несправедливо разпределени. За да се справят с тези трудности, гражданите на Европейския съюз пазаруват по-малко храни и ограничават разходите си, дори по време на празниците.
В анкетата са участвали 5 000 души от 10 държави, а данните показват, че повечето потребители смятат, че войната в Украйна е повишила цените на храните в Европа, докато мнозина посочват неравномерното разпределение на тези разходи и печалбите от войната.
Почти половината са на мнение, че тези разходи са несправедливо разпределени, като 48% от анкетираните вярват, че войната е позволила на търговците на дребно и производителите на храни да реализират повече печалби. Изследването е проведено от консорциум от университети в Европа и ръководено от университета в Орхус с подкрепата на Европейския институт за иновации и технологии.
По-рано тази година гражданската организация Oxfam International съобщи, че от 2020 година насам състоянието на хранително-енергийните милиардери се е увеличило с повече от 400 милиарда евро, което се равнява на 1 милиард долара печалба на всеки два дни. Продуктите, при които купувачите смятат, че цените са се повишили най-много, са животинските - червено месо, риба и млечни продукти. В резултат 40% от гражданите купуват по-малко месо, а една трета ограничава покупките на риба и пилешко.
За да спестят средства, хората преминават към по-евтини марки и магазини, а някои потребители избират напълно да се откажат от някои продукти. Това са предимно полуфабрикати, готови ястия и алкохолни напитки.
Изследването установява също така, че нарастващите цени на храните са тласнали потребителите да правят „по-съзнателен“ избор при пазаруването. Над половината от анкетираните казват, че проверяват цените повече, отколкото преди пандемията, докато четирима от десет твърдят, че правят по-малко непланирани покупки. Това представлява увеличение съответно с 35 и 26% спрямо 2020 година.
