Проучването показва, че не само пазарите работят неефективно, а цялото селско стопанство
Близо 80% на годишна база достигна инфлацията в Турция за месец. Основният двигател на поскъпването са храните, които за последните 12 месеца са удвоили цената си, показват най-новите данни на официалната статистика в Анкара.
В същото време турската лира е с 20% по-евтина, отколкото в началото на годината, докато транспортните разходи са скочили със 123 на сто. Световната банка направи проучване за структурните проблеми в аграрния сектор на страната. Резултатите показват много слаба ефективност на пазарите за селскостопански продукти, която, заедно с други макроикономически фактори, има значителен принос за по-високите цени на хранителните стоки.
В началото на месеца президентът Ердоган обяви, че вдига минималната заплата с 30%, само 6 месеца след повишаване с 50 на сто. Тази мярка трябва да помогне на населението да се справи с инфлацията, но може да вкара Турция в още по-опасна инфлационна спирала, коментират от Световната банка. Проучването показва, че не само пазарите работят неефективно, а цялото селско стопанство.
Пример за тази неефективност е производството на пшеница. От средно 6,7 милиона хектара, фермерите в страната прибират едва 17 милиона тона, като добивът не надхвърля 2 тона и половина от хектар. За сравнение: В Германия пшеница се сее на малко под 3 милиона хектара, но там добивът е в размер на около 7 тона и половина. Ето защо Турция трябва да внася всяка година близо 11 милиона тона зърно, като най-големите доставчици досега бяха Русия с 5 и Украйна с 1,5 милиона тона. Останалата част се импортира от Румъния, Молдова и Канада. В момента цените на пшеницата на турския пазар са значително по-високи, отколкото през 2021-а. За да ограничи инфлацията, правителството свали вносното мито до нула, износът на някои продукти беше ограничен, а ДДС върху храните беше намален. Повишени са и субсидиите за производителите, така че да се справят с по-високите цени на торовете и горивата.
